Третият близнак [bg]

Престън обаче не бе доволен:

— Как?

Берингтън не бе спирал да си задава този въпрос. Нямаше още план, но имаше идея.

— Струва ми се, че съществува някакъв проблем около използването на медицинските база данни. Това предизвиква възникването на въпроси, свързани с етиката. Мисля, че мога да я спра.

— Сигурно си е осигурила гърба.

— На мен не ми е необходима основателна причина, а само претекст.

— Как изглежда? — попита Джим.

— Около трийсетте. Висока, много атлетична. Тъмна коса, халка в носа, кара стар червен мерцедес. Дълго време мислех за нея само най-хубави неща. Снощи обаче разбрах, че в семейството й има и лоша кръв. Баща й е престъпник. Обаче тя е умна, избухлива и упорита.

— Омъжена, разведена?

— Неомъжена и без приятел.

— Отблъскваща ли е?

— Напротив, привлекателна е. Но трудно управляема.

Джим кимна замислено.

— Все още имаме доста верни приятели от разузнавателните кръгове. Няма да е кой знае колко трудно да се направи така, че това момиче да изчезне.

Престън го погледна уплашено.

— За бога, Джим, без насилие!

Дойде сервитьорът да разчисти масата и те млъкнаха. Берингтън знаеше, че е необходимо да им каже какво бе научил от съобщението на сержант Делауеър. Той изчака сервитьорът да се махне и със свито сърце каза:

— Има още нещо, което трябва да знаете. В неделя вечерта в спортната зала е било изнасилено момиче. Полицията е арестувала Стив Логън. При организираното разпознаване пострадалата е посочила него.

— Той ли го е направил? — попита Джим.

— Не.

— А знаеш ли кой?

Берингтън го погледна право в очите:

— Да, Джим, знам.

— Ах, мамка му! — изстена Престън.

— А може би трябва да направим така, че момчетата да изчезнат — каза замислено Джим.

Берингтън усети как гърлото му се стяга, сякаш се задавяше. Лицето му почервеня. Приведе се и насочи пръста си в лицето на Джим.

— Повече не искам да чувам такива думи от теб! — изръмжа той.

Джим стреснато се отдръпна, въпреки че бе много по-едър мъж.

— Стига бе, хората гледат! — изсъска Престън.

Берингтън отдръпна пръста си, но още не бе свършил. Ако мястото бе по-забутано, щеше да стане и да стисне Джим за гърлото. Вместо това го сграбчи за ревера и продължи, едва сдържайки гнева си:

— Дадохме живот на тия момчета. Ние ги изведохме на белия свят. Лоши или добри, ние ще си носим отговорността за тях.

— Добре де, добре — примирително каза Джим.

— Просто искам да ме разбереш. Ако някой от тях пострада, Бог да ти е на помощ, ще ти смачкам шибаната глава, Джим!