Третият близнак [bg]

С този момент Берингтън се гордееше най-много.

— Аз също си спомням колко вълнуващо беше — каза той. — Бяхме начело в тази област на науката, водехме Америка в правилна посока, нашият президент ни бе помолил да свършим това.

Престън ровеше в салатата си.

— Да, но времената се промениха. Вече не е никакво извинение да кажеш: „Направих го, защото президентът на Съединените щати ме помоли.“ Хора отиваха в затвора, защото са вършили това, което им е наредил президентът.

— И какво лошо има? — тросна се Джим. — Та това беше секрет, така е. Но какво има толкова да се признава, за бога?

— Ние продължихме нелегално.

Джим почервеня под тена си.

— Пренасочихме проекта в частния сектор.

Това е обикновена софистика, помисли си Берингтън, но не го каза гласно, за да опровергае Джим. Ония клоуни от Комитета за преизбиране на президента се бяха оставили да ги хванат, че са влизали тайно в хотел „Уотъргейт“ и всички от Вашингтон се разбягаха като уплашени пилци. Престън създаде „Дженетико“ като частна компания с ограничена отговорност, а Джим осигури достатъчно военни контракти, за да я направи финансово жизнеспособна. След известно време клиниките за борба с безплодието станаха толкова доходни, че печалбите спокойно покриваха разходите за научни изследвания без помощта на военните. Берингтън се върна обратно в академичния свят, а Джим от армията се премести в ЦРУ и оттам — в Сената.

— Не казвам, че не сме били прави, въпреки че някои неща, които вършехме в началото, бяха противозаконни.

Берингтън не искаше да изправя двамата си приятели един срещу друг. Той се намеси със спокоен глас:

— Иронията се състои в това, че се оказа невъзможно да се създаде съвършеният американец. Целият проект бе на погрешен път. Естественият начин на възпроизводство бе много неточен. Затова пък проявихме достатъчно ум, за да видим възможностите на генното инженерство.

— Никой даже не бе чувал тия думи по онова време — изръмжа Джим, режейки пържолата си.

Берингтън кимна.

— Джим е прав, Престън. Трябва да се гордеем с това, което постигаме, а не да се срамуваме. Само като си помислиш… Та ние направихме чудеса. Поставихме си за цел да разберем дали някои черти, като интелигентност и агресивност, са генетично заложени. След това идентифицирахме гените, носители на тези черти, и накрая ги имплантирахме на ембрион в епруветка — ами че ние сме на косъм от успеха!

— Целият клон на хуманната биология работи по същия проблем — скептично го прекъсна Престън.

— Не съвсем. Ние бяхме по-целенасочени и залагахме много внимателно.

— Това е вярно.