Третият близнак [bg]

Автор: Фоллетт Кен
Год: 1997
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 9544594299
Переводчик: Огнян Алтънчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:

Младата асистентка Джийни Ферами попада на озадачаващ случай. Еднояйчните близнаци Стив и Денис са родени в различни дни от различни майки в болници, отстоящи на стотици мили една от друга. Д-р Ферами се заема с този случай, но внезапно е уволнена. Стив е обвинен в ужасно престъпление, което се кълне, че не е извършил. Криминално проявеният Денис е в затвора. В търсене на истината Джийни и Стив разбулват ужасяващите тайни зад отдавна потулен проект на Пентагона за генетични изследвания и се изправят пред зли сили, готови на всичко, за да ги спрат… Носителят на престижната награда „Едгар“ Кен Фолет отново покорява върха с последния си трилър „Третият близнак“. Кен Фолет е роден в Кардиф, Уелс. След като завършва философия в „Юнивърсити колидж“ в Лондон, Фолет работи като репортер първо във вестник „Саут Уелс Екоу“, а след това в лондонския „Ивнинг нюз“. Първият му международен бестселър — „Окото на иглата“, печели наградата „Едгар“ на гилдията на американските криминални писатели и по-късно е филмиран с голям успех. Авторът е написал още 9 бестселъра, между които са и донеслите му световна слава „Устоите на земята“ и „Третият близнак“.

Перейти на страницу:

Стори му се, че може да издържи двайсет и четири часа без сън. Това беше максималният период, за който имаха право да го задържат без съдебни санкции. Бе арестуван някъде около шест часа следобед, значи могат да го държат до същото време утре вечер. След това вероятно ще му дадат възможност да помоли да го пуснат под гаранция. Това ще е шансът му да се измъкне оттук.

Помъчи се да си спомни лекциите за пускане под гаранция. „Единственият въпрос, който вълнува съда при това положение, е дали обвиняемият ще се яви на съдебния процес“ — чуваше сякаш Стив монотонния глас на професор Рексъм. Тогава това му се бе струвало скучно като проповед, а сега означаваше всичко за него. Подробностите бавно изплуваха в съзнанието му. Два фактора се вземаха под внимание. Първият бе възможната присъда. Колкото обвинението е по-сериозно, толкова по-рисковано е да се пуска обвиняемият под гаранция. Вероятността човек да избяга от обвинение в убийство бе много по-голяма, отколкото от обвинение в някаква дребна кражба. Същото важеше и ако обвиняемият имаше криминално досие. Стив нямаше досие, въпреки че го бяха осъдили за тежка телесна повреда, преди да навърши осемнайсет години. Сега не можеше да се използва срещу него. Щеше да застане пред съда със съвсем чисто минало, но обвиненията, които щяха да му отправят, бяха много тежки.

Вторият фактор, спомни си той, бяха връзките на обвиняемия с обществото — семейство, дом, работа. Човек, живял с жена си и децата си на един и същи адрес пет години и работил наблизо, имаше голям шанс да бъде пуснат под гаранция. Докато на такъв, който нямаше семейство в града, бе дошъл да живее тук преди шест седмици и е например безработен музикант, вероятно щеше да бъде отказано. По този въпрос Стив се чувстваше уверен. Живееше с родителите си и учеше втора година в училище по право — ако избягаше, щеше да загуби много.

Съдът не би трябвало да взема под внимание дали обвиняемият е опасен за обществото или не. Това би означавало предрешаване на присъдата. Обаче на практика се правеше. Ако обвинението на Стив беше серийни изнасилвания, а не само един изолиран случай, вероятността да го пуснат под гаранция щеше да бъде съвсем нищожна.

Нещата можеха да се развият и по двата начина, затова докато седеше и гледаше Порки, Стив репетираше блестящи речи пред съдебните заседатели.

Той все още бе решен сам да си бъде адвокат. Не бе използвал правото си на едно телефонно обаждане. Отчаяно искаше да не занимава родителите си с това, докато не успее да докаже невинността си. Не можеше да понесе мисълта, че трябва да им съобщи за затвора — те щяха да бъдат потресени и смазани. Щеше да му бъде много по-леко да сподели мъките си с тях, но винаги си спомняше изражението на лицата им, когато преди шест години влязоха в участъка. Знаеше, че ако им каже, щеше да го заболи толкова, колкото не би го заболяло, ако Порки Бутчър го съдереше от бой.

През нощта в килиите бяха докарани още хора. Някои бяха апатични и сговорчиви, други шумно настояваха, че са невинни, а един дори оказа съпротива на ченгетата и в резултат бе професионално набит.

Някъде около пет часа сутринта нещата се успокоиха. В осем часа смяната на Спайк донесе закуската, опакована в стереопорни кутии от някакъв ресторант — „Мама Хубърт“ Пристигането на храната събуди затворниците от другите килии и шумът накара Порки да се размърда.

Стив не шавна от мястото си, отправил празен поглед навън, но с крайчеца на окото си тревожно дебнеше всяко движение на Порки. Дружелюбието щеше да бъде изтълкувано като признак на слабост, прецени той. Пасивната враждебност бе най-доброто поведение.

Порки се надигна и седна, стиснал глава в ръцете си и вперил поглед в Стив. Не проговори. Стив предположи, че оня го преценява.

След една-две минути Порки най-сетне се обади:

— К’во търсиш тука бе?

Стив залепи на лицето си израз на тъпо равнодушие. После извъртя бавно глава, докато очите му срещнаха погледа на Порки. Няколко секунди остана така, загледан в него, без да продума. Порки бе хубав мъж, с месесто лице, изразяващо готовност за агресия. Очите му огледаха преценяващо Стив. Избухлив и опасен, каза си момчето и извърна поглед с престорено равнодушие, без да отговори на въпроса му. Колкото по-дълго Порки го преценяваше, толкова по-дълго щеше да се намира в безопасност.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?