Третият близнак [bg]

— Е, стига, Пинкър. Държа се чудесно цял следобед, хайде не разваляй доброто впечатление.

Денис хвърли презрителен поглед към пазача. После се обърна към Джийни:

— Знаеш ли, госпожице психолог, че Робинсън се страхува от плъхове?

Изведнъж Джийни почувства тревога. Ставаше нещо, което тя не можеше да разбере. Захвана забързано да оправя листовете пред себе си.

Робинсън се сконфузи.

— Мразя плъхове, това е вярно, но не се страхувам от тях.

— Даже и от оня сивия, големия в ъгъла? — попита Денис, сочейки с пръст.

Робинсън се извърна рязко. В ъгъла нямаше никакъв плъх, но докато пазачът бе с гръб, Денис светкавично бръкна в джоба си и извади вързан пакет. Движенията му бяха толкова бързи, че докато Джийни проумее какво става, вече бе много късно. Той разви синя носна кърпичка и от нея се показа едър сив плъх с дълга опашка. Джийни потрепери. Не бе особено гнуслива, но в грижовния начин, по който Денис държеше плъха в шепите си, имаше нещо, от което я побиха тръпки.

Преди Робинсън да успее да се обърне, Денис вече бе пуснал плъха.

Едрият гризач хукна из стаята.

— Ето го, Робинсън, ето го! — викна Денис.

Робинсън зърна плъха и побледня.

— Мамка ти! — изръмжа той и извади палката от колана.

Плъхът тичаше покрай перваза на пода и търсеше място да се скрие. Робинсън се спусна подпре му, енергично удряйки с палката. Направи няколко черни черти по стената, но не можа да умери плъха.

Джийни гледаше Робинсън, но звънчето за тревога в главата й не преставаше да звъни. Тук имаше нещо нередно, нещо, което някак не се връзваше. Приличаше на хумористичен скеч, но Денис не бе професионален хуморист — той бе сексуално извратен тип и убиец. Сегашната му постъпка не бе характерна за него. Освен, сети се тя и я полазиха тръпки, ако това не е отвличащ вниманието ход и Денис има съвсем друго предвид…

Усети, че нещо я докосна по косата. Обърна се, без да става от стола, и сърцето й замря.

Денис безшумно се бе приближил до нея. Пред лицето й той държеше нещо, прилично на домашно направен нож — всъщност това бе лъжица, чиято гребяща част бе сплескана и краищата й — изпилени.

Искаше да извика, но някой сякаш я бе стиснал за гърлото. Само преди секунда си мислеше, че е в абсолютна безопасност, а сега един убиец я заплашваше с острие. Как можа всичко да стане толкова бързо? Кръвта се изцеди от лицето й, едва можеше да мисли.

Денис я сграбчи за косата и доближи острието на ножа толкова близо до окото й, че тя не можеше да го фокусира върху него. После се наведе и зашепна в ухото й така тихо, че едва го чуваше от шума, вдиган от Робинсън:

— Ще правиш това, което ти кажа, или ще ти избода окото.

Прилоша й от ужас.

— О, боже, не, не ме ослепявай, недей! — замоли се тя.

Умолителните и унизителни нотки в гласа й, които й бяха съвършено чужди, донякъде я отрезвиха. Отчаяно се помъчи да се съвземе и да премисли ситуацията. Робинсън продължаваше да преследва плъха, без изобщо да подозира какво става зад гърба му. Джийни не можеше да повярва, че това е възможно. Намираше се в сърцето на щатски затвор, до себе си имаше въоръжен пазач и въпреки това бе оставена на милостта на Денис. Колко далеч бе от истината, когато преди няколко часа си бе казала, че ако се опита да я нападне, ще му даде да разбере… А сега трепереше от страх.