Третият близнак [bg]

Робинсън, пазачът, се обади с мек глас:

— Дръж се прилично и учтиво. Пинкър, за да си нямаме разправии.

Денис отново пусна момчешката си усмивка, но думите му към Джийни прозвучаха заплашително:

— Робинсън изобщо няма да разбере как е станало, но като излезеш оттук, вятърът свободно ще може да гали голото ти дупе.

Джийни си наложи да бъде спокойна. Това бяха празни хвалби. Тя бе умно и здраво момиче — Денис щеше да установи; че не би се справил с нея лесно, дори и да беше сама в стаята. А със застаналия до нея висок пазач с пистолет и палка тя се чувстваше в пълна безопасност.

— Добре ли си? — попита тя тихо Лайза.

Приятелката й бе бледна, но устните й бяха стиснати решително.

— Добре съм — отвърна тя сериозно.

Както родителите му, така и Денис бе попълнил предварително няколко бланки. Сега Лайза започна с по-сложните въпроси, на които не можеше да се отговори с просто да и не. Докато двамата с Денис работеха, Джийни прегледа резултатите и ги сравни с тези на Стивън. Приликите бяха поразителни — един и същи психологически профил, еднакви интереси и хобита, вкусове — всичко бе съвършено еднакво. Денис дори бе стигнал същото поразително високо ниво на теста за интелигентност като Стивън.

Каква загуба, помисли си Джийни. Този млад мъж би могъл да стане учен, хирург, инженер, компютърен проектант. А ето че вегетира тук.

Голямата разлика между Денис и Стивън бе в тяхната социална среда. Стивън бе зрял мъж със степен на общителност над тази на един средностатистически гражданин — държеше се свободно с непознати, с готовност приемаше законна власт, бе непринуден с приятелите си, с удоволствие се сработваше с хората около себе си. Денис имаше вътрешно личностни умения на тригодишно дете. Той просто грабваше всичко, което му хареса, трудно се сработваше, плашеше се от непознати и ако не ставаше на неговото, губеше контрол и проявяваше насилие.

Джийни се сети за най-ранния си спомен, когато бе едва на три години. Беше се облегнала на кошарката, където бяха сложили новородената й сестричка да спи. Пати бе облечена с хубава нощничка, с избродирани на якичката бледосини цветенца. Джийни още не бе забравила обхваналата я омраза, загледана в мъничкото личице. Пати бе й откраднала мама и татко и Джийни с цялото си сърце искаше да убие тази натрапница, отнела й толкова любов и внимание, запазени дотогава само за нея. Леля Роза я бе запитала:

— Ти много обичаш малкото си сестриче, нали?

— Мразя я! Искам да умре! — бе отговорила Джийни.

Леля Роза я бе плеснала и малката се бе почувствала двойно по-изоставена.

Джийни бе пораснала, Стивън — също, но не и Денис. Защо Стивън бе различен от Денис? Дали не го е спасило полученото възпитание? Или само изглеждаше по-различен? Умението му да общува не беше ли най-обикновена маска за психопата в него?