Детето на нощта [bg]

- По-точно? - навъсено попита Незнайния.

- Още не знам. Ето я една от причините да съм тук. Разбирам, че в момента това едва ли ви тревожи, но Лиана и Ал-Дречар мо­гат твърде лесно да ни навлекат господство на Ксетеск, прикри­то като завръщане към Единството. Няма да е добре за никого.

- И особено за Джулаца, нали? - натърти Незнайния. - Но наистина няма значение поне засега. Съгласен ли си, че най- важно в момента е да опазим Ериан и Лиана?

Елфът се поколеба за миг.

- Вече казах, че не е толкова просто...

- Я обясни какво му е сложното! - още по-остро каза Незнай­ния и Хирад се сепна от гнева, прокраднал се в гласа му.

- Току-що го направих! - сопна се и Илкар. - Никой от нас тримата не иска тя да пострада, но не знам точно от какво ще я опазваме. И не знам как ще я накараме да прекрати този хаос. Дензър си мисли, че в Дордовер искат смъртта ѝ, и никак не ми е трудно да повярвам в това. Според мен няма защо да умуваме излишно за Ловците на вещери. Едва ли са толкова многоброй­ни и силни, че да представляват сериозна заплаха. Предпола­гам обаче, че Ксетеск както винаги ще гони себични интереси, което застрашава моята Школа... особено заради слабостта ни. Ал-Дречар пък искат да съхранят и занапред учението си, а не знам дали трябва да подкрепим точно тази цел.

- И къде ѝ е мястото на Лиана? - попита Хирад. - Като те слушам, става съвсем излишна за Балея.

- Да, Илкар, може би е време да решиш да чия страна си - студено подкани Незнайния.

Позата му издаваше колко е настръхнал.

Ушите на елфа помръднаха, той хапеше горната си устна, улисан в размисъл.

- Искам равновесието на магията в Балея да бъде опазено. Струва ми се, че така ще е най-добре за всички, а не само за Джулаца. Мисля, че Лиана не бива да се връща в Дордовер, нито пък да отиде в Ксетеск или в друга Школа. Ал-Дречар трябва да я научат как да сдържа изблиците, причинили толкова нещастия, но нищо повече. Не искам завръщане към Единството. Никога.

- Ами ако Дензър и другите в Ксетеск не са съгласни с теб? - не отстъпваше Незнайния. - Ако решат, че нейното обучение ще продължи до естествения си завършек?

Илкар вдигна рамене и се загледа към Грейторн, макар че го скриваха обрасли с шубраци заоблени хълмове.

- Значи и на това си готов, тъй ли? Знаех си, да му се не види!

Огромният воин подскочи и щеше да се хвърли към елфа, но

Хирад успя да се изправи навреме и да застане между двамата.

- По-кротко - протегна ръка към Незнайния. - Какво ще нап­рави той, та се палиш толкова?

Незнайния се бе вторачил в Илкар.

- Предпочита тя да умре.

- Какво, ще я убие ли?!