![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Ама, Джейк… — престраши се накрая Бронк. — Ти… ти каза, че не искаш вече да си шеф.
Джейк едва се сдържа да не се ококори от изненада. Погледна Ела. Може би Док е прав… Чувстваше се като че бе сложил по едно въже на шиите на всички, а собствената му банда иска да им дръпне буретата изпод краката.
— Промених си решението! — Джейк вирна глава и каза високо: — На седлата, дяволите ви взели!
— Никъде няма да ходят с теб! — Долан го гледаше кръвнишки. — Готвим се да ограбваме дилижанс и точно това ще направим!
Джейк се обърна към него — нещо в думата „дилижанс“ включи предупредителни звънчета в главата му. Бяха обрали един дилижанс миналия месец — онзи със златото на Долархайд. Бандата още се издирваше. Долан ще погуби всички. Никога не позволявай на действията ти да станат предвидими, ако искаш да останеш жив…
Джейк се намръщи. Момчетата би трябвало да имат още много злато. Чудеше се защо са тук, а не го харчат в Мексико.
Напрежението във въздуха бе толкова плътно, че можеше направо с нож да се реже. Ловците на демони зад Джейк бяха слезли от конете заедно с него и сега стояха обградени от бандитите. Лицата им бяха също толкова изненадани, колкото и тези на бандата, но много по-неспокойни.
Долан приближи до Ела и спря. Огледа я със смесица от любопитство и презрение.
— Ти ли си оная? — попита накрая той.
— Дали съм коя? — Ела не се даваше лесно. Лицето й бе свръхестествено спокойно.
— Курвата, заради която Джейк си тръгна от бандата.
Джейк стисна юмруци — още едно парченце от пъзела се намести. Очите му срещнаха тези на Ела — и двамата разбраха, че Долан я мисли за жената от снимката… за Алис.
Долан се обърна към Джейк, за да провери реакцията му.
— Внимавай какво говориш! — рече Джейк с леден глас.
Долан се подсмихна.
— Или какво? Аз ръководя тази банда. — И за да го докаже, той се провикна: — Насочете оръжията си към курвата! Ако този тук мръдне, извадете й мозъка през ушите!
Към главата на Ела незабавно се насочиха тридесет пистолета и не оставиха съмнение у никого на кого са верни тези хора. Хънт пристъпи към Джейк и му взе пистолета.
— Извинявай! — рече му с усмивка.
Джейк огледа набързо хората, които доведе тук с Ела… Бандитите ги превъзхождаха пет към едно, а за сравнение между въоръжението и дума не можеше да става.
По дяволите!
Джейк се обърна спокойно към Долан, сякаш дулото на пистолета не сочеше главата му.
— Наречи я пак курва и това ще са последните думи в живота ти!
Долан се изсмя.
— Не си в позиция да ме заплашваш, момче! Нямаш оръжие! — Той направи знак с глава на мъжа до Джейк. — Свали го, Бул!
Джейк едва имаше време да мигне преди един юмрук с размера на бут да се стовари в лицето му.
Ударът го помете, той залитна и падна по гръб. Земята беше корава като юмрука на Бул. Джейк се опита да надигне глава и да избистри погледа си. Все пак успя да се поизправи на лакти и да седне. Долархайд и Нат Колорадо май бяха единствените, които знаеха как се чувства той в момента.
По устните на Долархайд играеше лека усмивка.
— Лоша работа — обърна се той към останалите.
Док спря да се мъчи да гледа лошо едрия мъж до себе си и хвърли на Долархайд най-досадния поглед, който Джейк някога бе виждал.
— Не искаш ли да се намесиш?
Долархайд поклати глава и усмивката му стана по-широка.
— Добре се справя и сам.
Долан се приближи до Джейк.
— Къде по дяволите е златото ми?
Злато… Онова злато? Джейк си спомни как изглеждаше Алис, когато видя златото да се разсипва от дисагите… но забеляза и стреснатия вид на Долархайд, когато чу за парите си.
Джейк успя да се изправи. Изплю кръвта, която пълнеше устата му, погледна Долан и му се ухили.
— Не помня.
Долан кимна на Бул. Дори подготвен, Джейк не успя да се отмести достатъчно бързо, за да избегне следващия удар. Бул го удари в корема и отново го прати на земята.
На Джейк му се догади и той плю дълго време преди да успее да вдигне глава.
Цялото му същество се превърна в една нетърпима болка. Едва успя да овладее тялото си и да седне, макар да не бе сигурен има ли смисъл да го прави.
Но този път вдигна глава и погледна останалите, които вкара в тази беда, всички без Долархайд — Ела, Док, Чарли, Емет.