Краля демон [bg]

— Мика Баяр е потомък на Соколово гнездо, многоуважаван, знатен род, членове са на магьосническата гилдия от хиляда години — прекъсна я кралицата. — Семейство Бърн, от друга страна…

— Замълчи! — не ѝ позволи да продължи Раиса. — Да не си посмяла. Едън Бърн е капитан на гвардията ти. Амон не произлиза от почитано семейство, това ли твърдиш?

— Не, разбира се, Раиса. — Мариана несъзнателно усукваше кичур коса около пръста си. — Но той е войник като баща си и като неговия баща. Добри са в професията си. И толкова.

Мариана направи пауза, за да позволи на думите си да попият в съзнанието ѝ.

— Знам, че Амон ти е приятел. Вече си на път да станеш жена обаче и трябва да проумееш колко различни сте двамата. Всичко това е невъзможно.

— Кое е невъзможно? — затрепери от възмущение Раиса. — Не възнамерявам да се омъжвам за него. Наясно съм с дълга си към нашия род. Но Амон ми е приятел, а и дори отношенията ни да се задълбочат, това не засяга никого, стига да не вреди на престола. А то не вреди.

— Но е възможно — възрази майка ѝ. — Знаеш ли как изглежда поведението ти точно в момента, когато планираме женитбата ти?

Раиса отвори уста и думите ѝ се изляха през рухналата дига, възпирала ги години наред.

— Ако се тревожиш за хорското мнение, по-добре помисли за теб и висшия магьосник.

Мариана скочи на крака и шалът ѝ литна към пода.

— Раиса ана’Мариана! Какво искаш да кажеш? — Умереният глас си беше отишъл.

— Само това, че хората говорят за теб и лорд Баяр — уточни Раиса. — Че той има твърде голямо влияние върху теб. Че… че е време баща ми да се върне у дома. — Преглътна тежко и усети напора на сълзи в очите си. — И аз искам да се върне. — Направи реверанс. — Ще ме извините ли, Ваше Величество?

Не изчака разрешение да си тръгне, а се обърна и направо избяга от стаята. Ала преди да се отдалечи, кралицата се провикна след нея с висок, пронизителен глас.

— Ще обсъдя въпроса с капитан Бърн.