Теракотеното куче [bg]

— Разбира се.

— Нищо от това, което си видял, не е вярно, разиграва само театър.

— Ама какво говориш? Нали няма зъби!

— Знаеш ли, или си забравил, че зъбната протеза е измислена отдавна? Той има чене и то много добре му служи. Казват, че изяжда четвърт теле или цяло козле на фурна, когато никой не го гледа.

— Ама защо го прави?

— Защото е роден артист. Комедиант, ако така предпочиташ.

— Сигурни ли сме, че е свещеник?

— Да, но се е разпопил.

— Нещата, които говори, измисля ли си ги, или не?

— Не, бъди спокоен. Той е безкрайно начетен и когато твърди нещо, то е по-вярно от Евангелието. Знаеш ли, че преди десетина години стреля по някакъв?

— Стига, бе!

— Да, господине. Един крадец кокошкар влязъл през нощта в къщата му на приземния етаж. Блъснал се в купчина с книги, те паднали и вдигнали шум до небесата. Маравентано, който спял отгоре, се разбудил, слязъл и го прострелял с нещо като домашно изработена пушка. Гърмежът изкарал от леглото половината село. В заключение: крадецът бил ранен в единия крак, десетина книги се съсипали, а Маравентано се разминал само със счупено рамо, тъй като откатът бил ужасяващ. Злосторникът твърдял обаче, че не е влязъл във вилата с намерението да прави обир, а защото е бил поканен от самия свещеник, който в един определен момент и без никаква уважителна причина го прострелял. Аз му вярвам.

— На кого?

— На така наречения крадец.