Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Защото се впускате в авантюри на шериф или, ако предпочитате, на отмъстителя в нощта, затова ще ви дават по всички телевизии и ще пишат за вас във всички вестници.
— Не съм виновен.
— Не, не сте, но и аз не съм, ако бъда принуден да ви предложа за повишение. Би трябвало да се укротите поне за известно време. За късмет двайсетина дни няма да можете да мърдате оттук.
— Толкова много?!
— Апропо, в Монтелуза се намира заместник-министър Ликалци. Дошъл е, както казва той, за да повиши обществената осведоменост по отношение на борбата с мафията, и изрази намерението си да дойде да ви посети следобед.
— Не искам да го виждам! — извика раздразнено Монталбано.
Той беше човек, който доста си беше облизвал пръстите, докато ги бе топил в кацата с меда на мафията, а сега се беше пребоядисал, разбира се, с позволението на мафията.
Точно в този момент влезе главният лекар. В стаята имаше шест души и той се начумери.
— Не се сърдете, но ви моля да го оставите сам, трябва да си почива.
Започнаха да си вземат довиждане, докато главният лекар казваше с висок тон на медицинската сестра:
— И за днес никакви посещения повече.
— Заместник-министърът ще отпътува днес следобед в пет часа — каза тихичко началникът на Монталбано. — За съжаление, с оглед нареждането на главния лекар, няма да може да се отбие, за да ви поздрави.
Усмихнаха се един на друг.
След няколко дни махнаха системата от ръката му и сложиха телефон на болничното шкафче. Същата тази сутрин дойде да го посети Николо Дзито, който изглеждаше като Дядо Коледа.
— Донесъл съм ти телевизор, видео и една касета. Домъкнах ти дори вестниците, които писаха за теб.
— Какво има на видеокасетата?
— Прехвърлих и направих монтаж на всички щуротии, които аз, онези от „Телевигата“ и другите телевизии изговорихме по случая.
— Ало, Салво? Мими съм. Как си днес?
— Благодаря, по-добре.
— Обаждам се, за да ти кажа, че са убили нашия приятел Инграсия.
— Бях го предвидил. Кога е станало?
— Тази сутрин. Застреляли са го, докато е идвал с колата си към градчето. Били са двама с много мощен мотор. Полицаят, който е бил след него, не е могъл да направи друго, освен да се опита да му окаже първа помощ, но вече нищо не е могло да се направи. Слушай, Салво, утре сутринта ще мина. Трябва официално да ми опишеш всички детайли около престрелката с теб.
Каза на Ливия да сложи касетата, но не защото изгаряше от любопитство, а го направи само за да убие част от времето си. Зетят на Галуцо от „Телевигата“ се беше отдал на фантазии, които бяха достойни за сценарист на филм от типа на „Похитителите на изчезналия кивот“. Според него престрелката беше последица от откриването на двата мумифицирани трупа в пещерата. Каква ли ужасна, невероятна и неразгадаема тайна се криеше зад това далечно престъпление? Журналистът, макар и отгоре-отгоре, не се посвени да припомни тъжния край на откривателите на фараонските гробници и я свърза с покушението над комисаря.
Монталбано се смя, докато не усети остър бодеж в хълбока си. След това се появи физиономията на Пипо Рагонезе, политически коментатор от същата частна телевизионна мрежа, бивш комунист, бивш християндемократ, сега основен представител на Партията на обновлението. Рагонезе без никакви заобикалки зададе въпросите: Какво ли е правил там комисар Монталбано с някакъв си собственик на бордей и разпространител на дрога, за когото се носеха слухове, че му е бил приятел? Съответстваха ли тези чести виждания на моралната строгост, към която всеки един държавен служител трябваше да се придържа? Коментаторът завърши строго, като каза, че времената са различни, полъхът на обновлението разтърсва страната благодарение на новото правителство, затова трябва да се върви в крак с времето. Старото държание и античните тайни споразумения трябва завинаги да се забравят.
От яда, който изпита, Монталбано усети, че отново го прободе в хълбока и той изохка. Ливия внезапно стана и угаси телевизора.
— И си слагаш на сърце думите на този глупак?
След около половинчасови настоявания и молби Ливия се съгласи и пусна отново телевизора. Коментарът на Николо Дзито беше сърдечен, изпълнен с възмущение и разумен. Сърдечен по отношение на неговия приятел комисар, на когото поднасяше своите най-искрени пожелания за бързо оздравяване; изпълнен с възмущение, защото въпреки всичките обещания на правителството мафията на острова имаше свобода на действие; разумен, тъй като свързваше ареста на Тано Гърка с откриването на оръжията. Автор на тези два силни удара по организираната престъпност беше Монталбано и така той се беше превърнал в опасен противник, който трябваше да бъде премахнат на всяка цена. Осмиваше хипотезата, че засадата е отмъщението на осквернените мъртви; и с какви пари бяха платили на наемните убийци, се питаше той, може би с дребните монети извън обращение, които бяха в гаванката?