Теракотеното куче [bg]

На следващата сутрин, поне така му се стори, две медицински сестри му направиха тоалет и му смениха превръзката. В шест часа се появи главният лекар, следван от шестима асистенти, всичките с бели ризи. Главният лекар прегледа картона му, окачен на долната табла на леглото, отметна чаршафа и започна да опипва ранения му хълбок.

— Струва ми се, че всичко върви добре — изказа мнението си той. — Операцията е напълно успешна.

Операция? За каква операция говореше? А, може би за изваждането на куршума, който го беше ранил. Но патрон от автоматично оръжие трудно би останал вътре и да не премине от край до край. Би трябвало да попита, да поиска обяснения, но думите не излизаха от устата му. Главният лекар обаче забеляза погледа и въпросите, които се формулираха в очите на комисаря.

— Наложи се да ви оперираме по спешност. Куршумът е преминал през ободното черво22.

Ободното черво? И какво, по дяволите, правеше ободното му черво в хълбока? То нямаше нищо общо с хълбоците, трябваше да си седи в корема. Но ако имаше нещо общо с корема, това означаваше, че — и потрепна толкова силно, че и медиците го забелязаха — от този момент нататък през целия остатък от живота си трябваше да кара само на кашички?

— … кашички — чу се най-накрая гласът на Монталбано, защото ужасът пред тази перспектива беше раздвижил отново гласните му струни.

— Какво каза? — попита главният лекар, обръщайки се към своите асистенти.

— Стори ми се, че каза терлички — каза един от тях.

— Не, не, каза игрички — намеси се друг.

Излязоха, обсъждайки въпроса.