Теракотеното куче [bg]

— Както са ви предали, аз съм комисар от полицията, който…

— Не, нито са ми го казали, нито пък аз съм ги питал. Вчера късно вечерта дойде един от селцето, за да ми каже, че някакъв от Вигата иска да ме види, и аз му отговорих да дойде в пет и половина. Ако вие сте комисар, не се намирате на правилното място и само си губите времето.

— Защо да си губя времето?

— Защото кракът ми не е излизал извън тази къща поне от трийсет години. За какво да излизам? Старите муцуни са изчезнали, а тези, новите, не ми вдъхват доверие. Всеки ден ми носят покупките, но така или иначе, аз пия само мляко и един път в седмицата някакъв бульон от кокошка.

— Може би сте разбрали от телевизията… — беше започнал току-що изречението си, но се спря, защото думата телевизия му прозвуча не на място.

— В тази къща няма електричество.

— Добре, но сигурно сте чели вестниците…

— Не купувам вестници.

Защо продължаваше да тръгва все с левия крак? Пое си въздух, засили се и му разказа всичко — от трафика с оръжие, та чак до мъртвите в Кастрираното агне.

— Почакайте да запаля лампата, така ще си говорим по-добре.

Разтършува се из бумагите по масата, намери кутия кибрит и драсна една клечка с треперещи ръце. Монталбано усети, че се смразява:

„Ако я изпусне — помисли си той, — ще изгорим за три секунди“.

Операцията обаче беше успешна, но всичко стана още по-зле, защото лампата пръскаше слаба светлина само докъм средата на масата, а страната, откъм която седеше старецът, потъна в непрогледна тъмнина. Монталбано с удивление видя, че свещеникът протягаше едната си ръка към някаква малка бутилка със странна тапа. На масата имаше още три такива — две празни и една пълна с бяла течност. Не бяха бутилки, защото всяка от тях беше снабдена с биберон. Макар и много глупаво от негова страна, но почувства, че започва да се изнервя, тъй като старият беше започнал да бозае.