Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Правилно, това е послание, но вие не можете да го разчетете, защото не знаете кода — завърши свещеникът.
— Позволете ми да поразсъждавам — каза Монталбано. — Ама съобщението трябва да е било адресирано към някого, не точно до нас, петдесет години след случката.
— А защо не?
Монталбано се замисли за кратко и след това се изправи.
— Аз тръгвам, не искам да ви отнемам повече от времето. Това, което ми казахте, е повече от безценно за мен.
— Бих искал да съм ви още по-полезен.
— Как?
— Вие преди малко ми казахте, че в днешно време убиват, без да предоставят обяснения. Обяснения ще има винаги и винаги ще бъдат давани, иначе вие не бихте вършили занаята, който имате. Само че кодовете са станали много по-различни.
— Благодаря — каза Монталбано.
Ядоха сардели със зрели домати, чесън, лимон, босилек, риган и зехтин, които госпожа Близа, съпругата на началника на областната дирекция на полицията, беше сготвила изкусно и вещо. Тайната на успеха се криеше в уцелването на суперкраткия период от време, през който тавата трябваше да остане във фурната. После, след вечерята, госпожата се оттегли в хола да гледа телевизия, но не и преди да подготви върху писалището в кабинета на съпруга си бутилка Chivas, бутилка ликьор и две чаши.
Докато се хранеха, Монталбано говори с ентусиазъм за Алчиде Маравентано, за неговия ексцентричен начин на живот, за културата му, за интелигентността му, но началникът на полицията демонстрира анемично любопитство, продиктувано по-скоро от вежливост към госта, отколкото от някакъв реален интерес.
— Слушайте, Монталбано — започна той веднага щом останаха насаме, — много добре разбирам подбудите, които може да се породят у вас след откриването на двамата убити в пещерата. Позволете ми да кажа, че ви познавам от много време, за да не предвидя, че ще се оставите да бъдете омаян от този случай заради необяснимите развои в него, а също и защото в края на краищата, ако вие разрешите случая, това би се оказало абсолютно напразно. Безполезност, която за вас би била твърде приятна и, извинете ме, почти обяснима.
— Как безполезно?
— Безполезно, безполезно, моля, оставете ме да продължа. Убиецът или убийците, ако искаме да сме великодушни, с оглед на това, че са минали повече от петдесет години, или са мъртви, или са, в най-добрия случай, старци над седемдесет години. Съгласен ли сте?
— Съгласен — прие с неохота Монталбано.
— Тогава, простете ми — това, което се готвя да кажа, не принадлежи към речника ми — но вие не провеждате разследване, а се самозадоволявате мислено.
Монталбано издържа на ударите на противника, но нямаше нито сила, нито аргументи, за да му отвърне.
— Да кажем, че аз бих могъл да ви позволя това упражнение, ако не се страхувах, че ще посветите на него най-добрата част от вашия интелект, занемарявайки разследванията със съвсем друго значение и важност.
— Е, не! Това не е вярно! — възнегодува комисарят.
— А всъщност да. Вижте, не искам да приемате думите ми като мъмрене, говорим си в дома ми като приятели. Защо сте поверили твърде деликатния случай за трафика на оръжия на вашия заместник, който е много достоен служител, но не, разбира се, на вашето ниво?
— Нищо не съм му поверявал! Той сам…
— Не се правете на дете, Монталбано. Прехвърляте му голяма част от разследването, защото много добре знаете, че не можете изцяло да му се посветите, след като три четвърти от ума ви са заети с другия случай. Честно ми го кажете, ако греша.
— Не грешите — каза откровено Монталбано след кратка пауза.
— Следователно приключваме с тази тема и минаваме на друга. Защо не желаете да ви предложа за повишение?
— Вие искате да продължите да ме разпъвате на кръст.
Излезе доволен от къщата на началника си както заради гозбата със сарделите, така и защото беше успял да издейства отсрочка за предложението за повишение в службата. Доводите, които беше изложил, не хващаха дикиш нито на земята, нито на небето, но неговият началник любезно се направи, че му вярва. Нима можеше да му каже, че само идеята за преместване и за промяна в навиците вдигаше с няколко десети температурата му?
Все още беше рано, оставаха два часа до срещата му с Джедже. Мина през „Свободна мрежа“, защото искаше да узнае повече за Алчиде Маравентано.
— Изключителен, нали? — каза Николо Дзито. — Предложил си е услугите, докато смуче мляко от биберон, нали?