Теракотеното куче [bg]

Най-накрая разпитът свърши.

— Няма смисъл.

Завършекът на разпита потвърди точно това, което свещеникът веднага беше предизвестил. Комисарят, с определено и неприкрито облекчение, си помисли, че може да се изправи, да каже довиждане и да си тръгне.

— Почакайте, закъде сте се разбързали?

Монталбано, примирен, приседна отново.

— Това не е погребален обичай, но може би е някакъв друг.

Изведнъж комисарят се отърси от умората и вглъбеността си и си възвърна цялата бистрота на ума, защото Маравентано имаше глава, с която наистина мислеше.

— Казвайте, ще ви бъда благодарен за вашето мнение.

— Чели ли сте Умберто Еко?

Монталбано започна да се поти.

„О, господи, сега ще започне да ме изпитва по литература“ — помисли си и каза:

— Чел съм първия му роман и два миниатюрни дневника, струва ми се…

— Аз пък не, романите му не ги знам. Имах предвид „Трактат по обща семиотика“, от който някои негови цитати биха ни били от полза.

— Много съжалявам, но не съм го чел.

— Дори „Семиотика“ на Кръстева21 ли не сте чели?

— Не и нямам никакво желание да я чета — каза Монталбано, който започваше да се ядосва, тъй като го загложди съмнението, че старецът започва да го взема на подбив.

— Е, добре де — примири се Алчиде Маравентано. — Тогава ще ви дам един прост пример.

„И следователно като за моето ниво“ — каза си наум Монталбано.

— И така, ако вие, който сте комисар, намерите застрелян човек, в чиято уста са напъхали камък, какво ще си помислите?

— Знаете ли — каза Монталбано, решен да си възвърне първенството, — това са остарели методи, сега убиват, без да дават обяснения.

— Хъм, значи за вас този камък, сложен в устата, означава някакво обяснение.

— Разбира се.

— И какво значи?

— Значи, че убитият е говорил много, казал е неща, които не е трябвало да казва, бил е шпионин.

— Точно така. Следователно вие сте разбрали обяснението, защото сте били наясно с кода на езика, който в този случай е метафоричен. Но ако вие не познавахте кода, какво щяхте да разберете? Нищо. За вас онзи щеше да е само един злочест убит човек, на когото не-о-бяс-ни-мо защо са му сложили камък в устата.

— Започвам да разбирам — каза Монталбано.

— И така, да се върнем към нашия разговор — някой си убива двама млади, като мотивите не ги знаем. Той може да направи така, че труповете да изчезнат по много начини — в морето, под земята, под пясъка. Но всъщност не — слага ги в пещерата, и не само това, ами разполага до тях гаванка, стомна и теракотено куче. Какво е направил?

— Посредством всичко това съобщава нещо, изпраща послание — каза с половин уста Монталбано.