Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Светлина в пукнатините [bg]
Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Светлина в пукнатините [bg]

Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:

Навсякъде има пукнатини, през които навлиза светлината. Ленард Коен
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 185
Перейти на страницу:

На нея се виждаше бащата Изидор Уеле, застанал зад бебетата. Беше небръснат, със загоряло от слънцето отрудено лице на земеделец, с тъмна коса, стърчаща на всички страни. Изглеждаше така, сякаш цяла нощ бе рошил кичурите си с огромните си ръце. Дори на размазаната снимка се виждаха тъмните кръгове под очите му. Облечен бе със светла риза с яка и оръфано сако, като че ли в последната минута бе навлякъл най-хубавия си кат дрехи.

Дъщерите му лежаха на грубата кухненска маса пред него. Мъничките новородени бебета бяха увити в набързо събрани чаршафи, кухненски кърпи и парцали. Мъжът гледаше децата си удивено, с ококорени очи.

Щеше да бъде комично, ако на това отрудено лице не бе изписан такъв ужас. Изидор Уеле изглеждаше така, сякаш Бог бе дошъл за вечеря в дома му и бе опожарил къщата.

Мирна взе снимката и я погледна отблизо. Никога не я бе виждала.

— Предполагам, че сте я намерили в дома й — рече книжарката, все още завладяна от впечатлението, което й бе направил погледът на Изидор.

Гамаш сложи още една снимка на масата.

Мирна я вдигна. Кадърът беше леко разфокусиран. Бащата го нямаше, а зад бебетата се виждаше възрастна жена.

— Акушерката? — попита Мирна. Гамаш кимна.

Набитата жена изглеждаше непоклатима, опряла ръце в хълбоците си. Върху едрата й гръд бе опъната изцапана престилка. Усмихваше се. Уморена и щастлива. И също като Изидор имаше удивено изражение, но без нотката на ужас. Все пак нейните отговорности бяха приключили.

Тогава Гамаш постави на масата трета черно-бяла фотография. Нямаше я възрастната жена. Нямаше ги парцалите и грубата кухненска маса. Всяко новородено бе прилежно загърнато в чисто и топло вълнено одеялце и петте бебета бяха наредени на стерилна маса. Мъж на средна възраст, облечен от главата до петите в бяло, стоеше гордо зад децата. Това беше знаменитата снимка. Представянето на петзначките Уеле пред света.

— Лекарят — сети се Мирна. — Как му беше името? Бернар. Точно така, доктор Бернар.

Доказателство за славата на петзначките бе фактът, че почти осем десетилетия по-късно Мирна си спомняше името на лекаря, който ги бе изродил. Или по-скоро не бе.

— Искате да кажете — учуди се книжарката, докато разглеждаше пак първите две снимки, — че доктор Бернар всъщност не е изродил петзначките?

— Дори не е присъствал на раждането — потвърди Гамаш. — Като се замислите, защо да е там? През 1937 г. повечето съпруги на фермери са раждали с помощта на акушерки, а не на лекари. И макар вероятно да са предполагали, че Мари-Ариет е бременна с повече от едно дете, на никого не му е минавало през ума, че може да са пет. Било времето на Голямата депресия, семейство Уеле са живеели в нищета и е нямало как да си позволят лекар, даже да знаели, че ще имат нужда от такъв.

Гамаш и Мирна се загледаха в познатата снимка. Усмихнатият доктор Бернар. Уверен, със самочувствие, бащински грижовен. Идеален за ролята, която ще играе до края на живота си.

Великият човек, който извадил на бял свят чудото. Благодарение на уменията си успял да стори нещо, което никой друг лекар преди него не бил постигал. Изродил пет живи бебета. И ги опазил живи. Дори спасил майка им.

Доктор Бернар се превърнал в лекаря, когото всички жени искали. Образец за компетентност. За Квебек било гордост, че там се е образовал и е бил подготвен медицински специалист с такива умения и човечност.

"Жалко" — каза си Гамаш, след като надяна очилата си и отново разгледа снимката. Жалко, че беше лъжа.

Остави тази фотография настрана и се върна на първата, където бяха запечатани новородените петзначки и ужасеният им баща. Това бе първата от хилядите снимки на момичетата, които щяха да бъдат заснети през живота им. Бебетата бяха набързо омотани в чаршафи, оцапани с кръвта на майка им, с фекалии, слуз и околоплодна течност. Беше чудо, но и голяма бъркотия.

Снимката бе първата, но и последната, която показваше истинските момичета. Часове след раждането си петзначките се бяха превърнали в измислица. Това бе началото на лъжите, преструвките и измамите.

Детективът обърна снимката и погледна на гърба й. Там с прилежни и заоблени букви, като от ученическа ръка, бяха изписани имената на децата.

Мари-Виржини, Мари-Елен, Мари-Жозефин, Мари-Маргьорит, Мари-Констанс.

Вероятно бяха набързо увити в каквото бе попаднало на акушерката и на мосю Уеле и бяха положени върху кухненската маса в реда, в който се бяха родили.

Сетне Гамаш взе снимката с доктор Бернар, направена само няколко часа по-късно. Някой бе написал на гърба: "М-М, М-Ж, М-В, М-К, М-Е".

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 185
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)