Светлина в пукнатините [bg]

Детективът замълча и си пое дълбоко дъх. Мирна, която се взираше в гаснещия огън, го погледна в очите. Почти бе сигурна какво следваше.

— При портата в началото на дългата пешеходна алея тя паднала на колене и произнесла за първи път молитвата "Аве Мария"[55] — проговори отново Гамаш.

Гласът му бе дълбок и топъл, но равнодушен. Нямаше нужда да насища думите си със своите собствени чувства.

Докато говореше, образите оживяваха. Двамата с Мирна си представяха младата жена. Млада според техните схващания, възрастна по стандартите на нейното време.

Двайсет и шест годишната Мари-Ариет паднала на колене.

Богородице, Дево, радвай се! Благодатна Мария, Господ е с Тебе — молела се тя. — Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба.

В притихналата мансарда Арман Гамаш шепнеше словата на познатата молитва.

— Цяла нощ се изкачвала на колене по стръмната алея, като спирала да изрече молитвата на всяко стъпало — разказваше Гамаш. — Мари-Ариет не се поколебала в началото на пътя. Поела нагоре по стълбището, а ожулените й колене окървавили най-хубавата й рокля.

Мирна си каза мислено, че сигурно е изглеждало като менструация. Кръв върху женска рокля. И молитва за деца.

Благословен е плодът на Твоята утроба.

Книжарката си представяше младата жена — изтощена, страдаща, отчаяна — как пълзи на колене нагоре по каменните стъпала. И се моли.

— Призори Мари-Ариет най-сетне се добрала до върха — рече Гамаш. — Вдигнала очи и на прага на църквата зърнала брат Андре, който явно я очаквал. Помогнал й да се изправи, двамата влезли в храма и се помолили. Свещеникът изслушал молбите й и я благословил. Сетне тя си тръгнала.

В стаята се възцари тишина и Мирна си пое дълбоко въздух. Олекна й, че дългото изкачване бе приключило. Усещаше парене в собствените си колене. Болка в собствената си утроба. И чувстваше вярата на Мари-Ариет, че с помощта на един целомъдрен свещеник и една отдавна мъртва дева най-после може да се сдобие с дете.

— Получило се — завърши разказа Гамаш. — Осем месеца по-късно, през януари 1937 г., в деня след смъртта на брат Андре, Мари-Ариет Уеле родила пет здрави дъщери.

Въпреки че знаеше какъв е краят на историята, Мирна бе удивена.

Разбираше защо случилото се е било считано за чудо. Доказателство за съществуването на Бог и за неговата благосклонност. И щедрост. Почти прекомерна, помисли си Мирна.