Защото вярваш в любовта

Майкъл кимна едва-едва. Напразно си пилееха времето да хранят един умиращ, но може би топлата супа щеше да му позволи да проговори.

Тя приседна на края на леглото, вдигна леко раменете му и го подкрепи, докато наливаше по малко бульон между устните му. Дори това леко движение предизвика нова експлозия на болка. В света на мъченията гъвкавото й тяло беше единственият балсам. Мекота, аромат на рози, незабравим сън с музика…

Когато купичката се изпразни, Катрин го положи отново на възглавницата. После смени мястото си, за да може той да я вижда по-добре. Подрусването на матрака предизвика нова болка, но си струваше, защото тя беше близо до него.

— Битката? — попита с укрепнал глас той.

— Победихме. Това беше преди три дни. Съюзническите армии преследват остатъците от войската на Наполеон. Скоро ще влязат във Франция. Ако попречат на императора да събере нова армия, войната ще свърши скоро.

— Три дни? — Майкъл примигна мъчително.

— Кенет е добре — продължи да разказва Катрин. — Той и знаменосецът Хъси от вашия полк ви намериха на бойното поле след края на сражението. — Тя се поколеба. — Кенет изпрати ординареца ви и багажа, но за съжаление не знам нищо за Брадли, другия ординарец. Убит ли е?

Майкъл кимна мрачно. Брадли беше весел млад ирландец. Поне смъртта му бе бърза и без болка.

— А мъжът ви и Чарлз Моубри?

— Колин се отърва с една драскотина. Каза да ви благодаря, защото конят ви е спасил и него, и Чарлз. Капитан Моубри също е тук. Трябваше да му ампутират лявата ръка до лакътя, но вече е добре. — Тя се усмихна измъчено. — Много по-добре от вас.

Майкъл се зарадва да чуе, че мъжът й е оцелял. Смъртта на Колин Мелбърн щеше да предизвика дълбоко, ирационално чувство за вина заради желанието му другият мъж да изчезне.

— Изненадвам се, че още дишам. — Ръката му се плъзна към мястото, където куршумът беше проникнал в корема. Болката беше навсякъде.

— Имали сте невероятен късмет. — Тя извади от чекмеджето калейдоскопа му, смачкан до неузнаваемост. — Имате три тежки рани и половин дузина по-леки, но това нещо ви е спасило от куршум, който със сигурност щеше да бъде смъртоносен.

Майкъл погледна оловното топче и сребърната тръбичка.

— Изпотрошени дъги, наистина.

— Какво означава това? — учуди се Катрин.

— Това съдържаше калейдоскопът — парченца от небесната дъга. Прекрасно нещо. Подарък от приятел. — Той се усмихна слабо. — Моят талисман.

— Наистина ви донесе късмет.

Майкъл се опита да го вземе, но не можа да вдигне ръка. Болката беше непоносима.

— Не… достатъчно.

— Няма да умрете, Майкъл — заговори настойчиво тя. — В тялото ви се забиха куршуми, пронизаха ви саби, тъпкаха ви коне и загубихте твърде много кръв, затова сте толкова слаб. През следващите месеци ще ви е тежко, но силите ви постепенно ще се възвърнат. Няма да умрете.

В гласа й имаше такава убеденост, че той се разколеба. След Саламанка също се беше чувствал на прага на смъртта, но оцеля. Катрин се намръщи и вдигна пръст към устата си.