Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Не знам, но шансовете са по-добри. — Иън стисна ръката й. — Ако оживее, Кениън ще трябва да благодари само на вас. Надявам се, че си струваше да рискувате.
— Той го заслужава — отговори просто Катрин и се усмихна. — А вие признайте, че се радвате на възможността да изпробвате един нов метод.
— Признавам, че беше интересно — отговори развеселено лекарят. — И чакам с нетърпение резултата.
Катрин затвори очи. Беше направила, каквото можеше. Останалото беше в божиите ръце.
Когато се събуди, беше тъмно. Вдигна ръката си и усети пронизваща болка в свивката на лакътя. Изведнъж си спомни какво беше направила и потрепери. След кръвопреливането беше много близо до припадък. Иън наля в устата й няколко чаши топъл, силно подсладен чай и я отнесе в леглото. След като й заповяда да почива поне до следващия ден, той я остави под грижите на Елспет и се върна в лазарета.
Катрин се изправи предпазливо и стъпи на пода. Трябваше да бъде много внимателна, за да може да върви. Стана, наметна халата си, защото й беше студено, и излезе в коридора.
Стаята на Ан и Чарлз беше срещу нейната и тя се запъти първо натам. Ферис беше примъкнал до леглото тясна кушетка и спеше дълбоко. Чарлз дишаше спокойно, цветът на лицето му беше добър. Като видя отрязаната ръка, Катрин изпита болка, но знаеше, че тази загуба няма да разруши живота му. Чарлз щеше да се справи. На сутринта трябваше да попита Елспет дали са изпратили писмо на Ан, която сигурно беше обезумяла от тревога.
След това Катрин се запъти към другия край на къщата, като се подпираше на стената. Стаята на Майкъл беше осветена от лампата, макар че при него нямаше никой. Може би Елспет бе помислила, че не може да стори нищо за тежкоранения, или просто умората я бе надвила. Момичето беше работило без почивка дни наред.
Майкъл се мяташе неспокойно и дишаше тежко. Катрин се уплаши. Прекоси стаята и сложи ръка на челото му. Кожата беше гореща и потна. Тя бе предполагала, че температурата ще се повиши, но въпреки това се уплаши.
Майкъл отвори очи, но явно не я позна. С надеждата да го събуди тя повика тихо:
— Майкъл? Полковник Кениън?
Той се раздвижи трескаво, опита да се изправи.
— Идвам — прошепна дрезгаво той. — Спокойно, ей сега. Съвсем спокойно…
Той се претърколи настрана и едва не падна от леглото. Катрин се уплаши още повече, защото раните можеха да се разтворят, хвана го за раменете и го притисна във възглавниците.
— Не, Майкъл, трябва да спите — прошепна настойчиво тя. — Тук сте на сигурно място. Ще оздравеете и ще бъдете като нов.
Макар че беше твърде слаб, за да се освободи, той продължи да размахва безцелно ръце и крака. Ядосана от слабостта си, Катрин седна на леглото и го привлече в прегръдката си, положи главата му върху гърдите си. Това го успокои, но не достатъчно. Тя си спомни как бе утешавала Ейми, когато имаше температура, и го залюля като бебе. Навлажни устни и запя приспивна песен.
— Спи, детенце, спи…
Милвайки главата му, тя изпя всички люлчини песни, които знаеше. Дишането му се успокои, но всеки път, когато тя спираше, ръцете и краката му отново се раздвижваха. Катрин си припомни песните от детството си, а накрая му изпя и няколко любовни, макар че бузите й пламтяха от срам.
Стигна и до баладите, които беше научила на полуострова от ирландските войници. Най-любима й беше «Младият певец». Без за мисли, тя изпя първия куплет:
Катрин млъкна рязко и се опита да преглътне буцата в гърлото си. Не можеше да понесе представата за жестокостите на войната и затананика друга мелодия без думи.
Пя, докато гласът й прегракна и умората стана толкова силна, че едва отваряше уста. Майкъл постепенно се успокои и потъна в дълбок и според нея естествен сън.
Катрин съзна, че трябва да стане и да си отиде, но й беше трудно да мисли за друго, когато животът на Майкъл висеше на косъм. Освен това нямаше сили да се довлече до стаята си.
Тя въздъхна и се отпусна на възглавниците. Небръснатата му брада приятно гъделичкаше гърдите й през тънката муселинена нощница. Косата му беше влажна, но вече не се потеше и температурата беше почти нормална. Кризата бе отминала.
Майкъл щеше да оздравее и да си отиде. Щеше да й остане удовлетворението, че той е някъде по света, здрав и щастлив, но двамата никога вече нямаше да бъдат толкова близо един до друг като тази нощ.
Тъй като той не можеше да я чуе, Катрин доби смелост и зашепна в косата му: