Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Гласът й беше напрегнат и си личеше, че тя едва потиска отвращението си. Обстоятелството, че Кайку можеше да долови това, означаваше, че Мишани искаше събеседничката й да разбере как се чувстваше домакинята й. В задния двор се разнасяше глъчката на слугите, които се мъчеха да загасят пожара, предизвикан от нея; скърцане на ведра, плясък на вода, разтревожени викове. Всичко това й се струваше адски далечно.
— Веднъж видях Различно момиче в едно от селата, принадлежащи на баща ми — продължи тя, обърнала гръб на гостенката си. — Беше отвратителна гледка — урод с разтопена кожа и коса, сляпа и саката. Където докоснеше с ръце, поникваха цветя. Дори и върху кожата, Кайку. Дори и върху метал. Заварихме я затворена в една кошара. Като малка беше убила майка си, след като горката жена разрешила на дъщеря си да пипне лицето й. Очите на майката били извадени от корените на цветята и тя се задушила от цветовете им, разцъфнали в устата й. — Мишани замлъкна — личеше си, че не й се иска да продължава, ала го стори. — Никога не съм виждала човек, обладан от демон, но съм виждала със собствените си очи и съм чувала за мнозина Различни; при това съм слушала разкази поне за няколко, предизвикали пожар само с присъствието си в стаята. Една част са изгорели в собствените си пламъци, а останалите са били екзекутирани от Чаросплетниците. Между приносителите на огън има две общи неща. Всички са жени. И всички имат твоите очи, когато пламъците лумнат. Твоите червени очи. — Тя най-накрая погледна събеседничката си в лицето. — Различните са опасни, Кайку. Ти си опасна. Ами ако бях в стаята с теб?
Това беше вчера. Оттогава Мишани я бе оставила сама, отделяйки й минимално внимание, предоставяйки й време да помисли над състоянието си. Момичето се възползва от него.
До нея достигаха риданията на слугините, които се приближаваха към къщата. Йокада, прислужницата, която бе единственият свидетел на състоянието на Кайку, когато беше спасена от горящата стая, бе починала. Разпространиха мълвата, че е оставила горящ мангал в стаята на Кайку. Йокада се бе отровила миналата нощ, самоубивайки се, за да изкупи престъплението си. Кайку се съмняваше, че самоубийството й е било доброволно. Зачуди се дали изобщо слугинчето е знаело, че пие отрова.
Мишани беше станала безмилостна, откакто кракът й бе стъпил за първи път в Императорския двор.
Кайку не хранеше никакви илюзии. Ужасната ситуация, в която бе изпаднала, й позволяваше да види кристално ясно нещата около себе си. Мишани не я защитаваше; тя защитаваше себе си. Репутацията на рода Коли щеше да пострада неимоверно, ако се разбереше, че са приютили една Различна. Нещо по-лошо — единствената наследничка на семейството е била близка приятелка с това скверно създание през цялото си детство и юношество! Така покварата се прехвърляше и върху семейството на Мишани; всички щяха да ги отбягват. Цените на стоките им щяха да паднат и историите за странните риби в залива Матакса отново щяха да започнат да се разпространяват. Самото присъствие на Кайку в дома им бе достатъчно да съсипе рода Коли. Дъщерята на Баракс Коли не можеше да рискува бъбривият език на някоя слугиня да унищожи онова, над което се бяха трудили цели поколения.
Изведнъж Мишани влезе в стаята, без дори да звънне с камбанката. Тя завари Кайку седнала пред огледалото. Гостенката завъртя очи към отражението на новодошлата девойка.
— Слугите ми казаха, че не си яла нищо тази сутрин — рече тя.
— Боях се да не би да открия нещо смъртоносно в храната си — отвърна Кайку; тонът й беше хладен и прекомерно официален, а стилът й на обръщение показваше, че разговаря със свой неприятел.
Мишани не реагира по никакъв начин. Тя изгледа равнодушно очите на Кайку в огледалото, а малкото й, тясно лице бе обрамчено от облак черна коса.
— Не съм такова чудовище, че да наредя да те убият, Кайку, без значение в какво си се превърнала.