Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Огънят вече изтляваше и дори и под одеялата тя чувстваше студа. Когато изгасне съвсем, в пещерата ще стане леденостудено. Спомените за миналата нощ внезапно нахлуха в съзнанието й и тя сепнато осъзна, че все още е гола, а Робърт я наблюдава от другата страна на огъня. Тя припряно се пресегна за дрехите си, дръпна, и започна да се бори с тях под одеялото.
— За бога, какви ги вършиш? — нетърпеливо попита Робърт. — Приличаш на прасе, което се валя в калта.
— Обличам се.
— Отново свенливост? А не ти ли мина през ума, че вече съм виждал онова, което се опитваш да скриеш? — Той се усмихна иронично. — Или просто спазваш нарежданията на Себастиан и гледаш да не възбудиш греховната ми похот?
— Свенливостта не ми е непозната — отвърна тя като ужилена. — И не ми трябваш нито ти, нито Себастиан, за да ми изнасяте лекции на тази тема.
— Нямам никакво желание да те обучавам на подобна глупост. Безкрайно повече те предпочитам, каквато бе снощи.
— Аз пък не — рязко заяви тя. — И не желая да говориш за това. Кара ме да се чувствам неудобно.
— И самият аз прекарах няколко неудобни момента през изминалата нощ — измърмори той. — Искаш ли да ти кажа в какъв смисъл?
— Не — ядосано извика тя. Бе сигурна, че е навлякла проклетата си рокля наопаки, а и как да си обуе чорапите, без да се отвие? — Искам да млъкнеш и да ме оставиш да се облека.
Устните му внезапно се разтегнаха.
— Със скоростта, с която се справяш, май ще изгорим целия си запас дърва, и ти още няма да си се облякла.
— Снощи говорех абсолютно сериозно, знаеш ли?
— Сигурен съм, че е било така. — Той замълча за момент. — И аз бях сериозен.
— Тогава трябва да си промениш решението. — Тя започна да обува единия си вълнен чорап. — Защото аз няма да променя своето.
— Като че ли тези чорапи доста те затрудняват. Може ли да ти помогна?
— Не! Нямам нужда от…
Но той вече бе коленичил пред нея, а ръцете му отместиха нейните. Гореща вълна я заля, когато пръстите му докоснаха голия й прасец и бавно заизтегляха сивата вълна нагоре по крака й.
— Имаш прекрасни крака — тихо рече той. — Снощи не ми даде възможност да те разгледам.
Тя в миг си припомни как бе лежала пред него, разкрита и беззащитна.
— Не е вярно. — Думите прозвучаха някак задъхано, затова тя умишлено се постара гласът й да звучи по-уверено. — Сигурно вече познаваш всеки сантиметър по тялото ми.
— Не всеки. — Той притегли чорапа върху коляното й. — Бях прекалено зает само с една част от очарователната ти личност. Сластта прави човека тесноглед. — Той протегна ръка към кожения жартиер на одеялото до нея. — Сигурен съм, че вече разбираш това. — Завърза жартиера и ръката му се плъзна, за да погали вътрешната страна на бедрото й. — Няма нищо по-чувствено или приятно от гледката на женски крака, обвити в чорапи и жартиери, и после внезапно да откриеш тази прелестна изненада на меката плът.
Тя безпомощно гледаше загорялата му ръка върху бялата си кожа. Допирът му бе нежен, галещ и именно лекотата, с която я докосваше, сякаш я омагьосваше, приковаваше я. Не, трябва да се отдръпне от него.
Той докосна кожения жартиер.
— Тази кожа е хубава, мека като масло. Харесва ми да докосвам кожа. — Страните му бяха поруменели, а присмехулните нотки се бяха изпариш от гласа му, сега някак дрезгав и дълбок. — По-късно ще ти покажа какво удоволствие може да доставя кожата. — Той откъсна ръката си от нея и я протегна към другия чорап. — Харесвам много тъкани, но тази груба вълна въобще не ми харесва. Когато стигнем в Крейда, ще ти намеря копринени чорапи. — Той изтегли чорапа над коляното й и завърза жартиера. — И коприната е много приятна на докосване. — Пръстите му се плъзгаха нагоре, и още нагоре. — Но има неща, които са още по-приятни.
Мускулите на бедрото й се стегнаха при допира му и оттам последва верижна реакция към мястото, което той бе галил снощи. Защо не може да помръдне? Сякаш бе замръзнала на мястото си, като омагьосана от допира му.
— Довечера ще се опитам да не бързам толкова — каза той с дълбок глас. — Знам, че бях прекалено припрян. Има много начини да получиш удоволствие и не всички са толкова груби.
Той не се бе държал грубо с нея. Диво, да, но не и брутално. Ако някой бе груб, това бе тя. Спомни си как ноктите й се бяха забивали в раменете му, докато тя се хвърляше нагоре. Самата тя се бе държала като животно, като нищо и никаква курва. Тази мисъл внезапно развали магията, която той плетеше около нея, и тя се отдръпна.
— Аз няма да науча тези начини.
Той се отпусна назад на петите си и издърпа надолу роклята й.
— Няма да имаш избор.