Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Грейди се завърна неочаквано през един невероятно топъл мартенски ден. Тя обръщаше буците пръст с лопата, подготвяйки за сеитба зеленчуковата градина зад къщата. Вдигна поглед и го видя — стоеше толкова близо, че ако се протегнеше, можеше да го пипне. Така и не свикна с безшумния му начин на придвижване. Бе облечен в еленови кожи и обут в мокасини, абаносовата му коса бе по-дълга от всякога, а лицето — по-изтощено. Под високите му скули имаше хлътнатини, които тя не бе забелязвала преди, а тъмните кръгове под очите му правеха синината им да изглежда още по-наситена. Напрегнатият му поглед потърси лицето й, след това пробяга по тялото й. Видяното изглежда го разочарова, защото се намръщи.
— Ти се върна — прошепна тя. Той се обърка.
— Мислеше, че няма да се върна ли?
— Ами… не знам.
Изведнъж с крайчеца на окото си Сторм забеляза движение. Мъничко телце се запрепъва към тях, тичайки колкото може с малките си крачка.
— Тате, тате… Това ли е новият ми дом?
Изражението на Грейди се смекчи, когато погледна надолу към очарователния си син. Малкия бизон беше копие на баща си, само без сините очи. Кожата му бе златистокафява, очите тъмни, а косата дори по-черна от тази на Грейди. Благородството, което излъчваше, издаваше гордия му индиански произход. Един ден щеше да стане красив и внушителен като баща си. Сторм потърси какво е взело детето от Лятното небе и откри заоблената брадичка и смолисточерните очи.
— Това е домът ти, Малки бизоне, а това е новата ти майка. Отсега нататък ще говориш само на английски, за да те разбира. Поздрави я както подобава, сине. Вече тя ще се грижи за теб.
На лицето на Малкия бизон се появи враждебно изражение и той я загледа презрително.
— Не искам нова майка, татко. Много съм си добре със Смеещия се ручей. Защо тя да не ми е майка?
— Защото Смеещия се ручей живее в резервата със семейството си — обясни Грейди търпеливо, — а Сторм ми е съпруга. Така че тя ще ти бъде майка.
Малкия бизон ядно ритна буца пръст с обутото си в мокасина краче и злобно погледна Сторм.
— Защо си се оженил за нея? Смеещия се ручей е много по-хубава.
— Малки бизоне!
— Няма нищо, Грейди — рече Сторм. Ясно беше, че няма да е лесно да се излезе на глава със сина му. Тя застана на колене, за да не говори на детето отвисоко.
— Не искам да заема мястото на истинската ти майка, Малки бизоне, а и пак ще можеш да си обичаш Смеещия се ручей, затова мисля, че можем да бъдем добри приятели.
— Не си спомням истинската си майка — отвърна мрачно Малкия бизон. — Познавам само Смеещия се ручей. Докато съм с нея, не ми трябва друга майка.
— Но Смеещия се ручей не е тук — внимателно обясни Сторм.
— Напротив, тука е — рече момчето с енергично кимване. — Татко я доведе.
Погледът на Сторм се стрелна към лицето на Грейди с ням въпрос. Очите му бяха непроницаеми, изражението му — мрачно и неразгадаемо. В момента само една мисъл бе завладяла съзнанието й. Грейди й бе казал, че щом няма желание да задоволява нуждите му, той ще си намери друга жена, която ще го иска. Затова ли бе довел сестрата на покойната си съпруга, за да му стане любовница? Само един поглед към хубавата индианска девойка, която тъкмо се появи иззад ъгъла на къщата, беше достатъчен да усети тежест в сърцето. Младата жена бе толкова красива, че Сторм чак изпита болка.
Лъскавата й черна коса се спускаше до кръста й като жива, а големите й черни очи изглеждаха огромни на финото й златисто лице. Устните й бяха добре очертани и чувствени. Богато украсената с мъниста рокля от еленова кожа и мокасините повече подчертаваха, отколкото прикриваха високата й кръшна фигура. Сторм си даде сметка, че ако и Лятното небе е била красива като сестра си, ясно защо Грейди не приема друга жена.
Смеещия се ручей щастливо изтича към Грейди и обви ръце около шията му, бъбрейки нещо на сиукски.
— Ще говорим на английски заради Сторм — рече Грейди, като свали ръцете й от врата си. — Ако Малкия бизон иска да оцелее в света на белите, ще трябва да овладее и езика им. — После се обърна към Сторм и каза: — Сторм, това е Смеещия се ручей, моята балдъза. Тя се грижи за сина ми откакто жена ми… откакто Лятното небе умря. Смеещ се ручей, това е жена ми, Сторм. Помогни й да се сближи с Малкия бизон, защото отсега тя ще му бъде майка.
На лицето на Смеещия се ручей усмивката се смени със сърдито изражение. Долната й устна войнствено се издаде напред и в очите й блесна опасен вътрешен огън, докато безцеремонно разглеждаше Сторм.