Песента на Кали

— Дали да не изчакаме господин Чатерджи и господин Гупта?

Поклатих глава.

— Нека сами си намерят монети от половин долар с образа на Кенеди.

— Какво?

— Нищо.

При нас дойде ниска жена. Върху гърба й имаше нещо, което може би й беше съпруг. Гръбнакът му беше жестоко изкривен, едното му рамо стърчеше от средата на гърбица, краката му приличаха на пипала без кости, които се губеха в гънките на сарито на жената. Към нас се протегна черна ръка, в която имаше повече кости, отколкото плът, и дланта се разтвори.

— Баба, баба!

Поколебах се за миг, после бръкнах в торбата и му подадох една монета. Жена му ни погледна с широко отворени очи и двете й ръце се стрелнаха към нас.

— Баба!

— Дали да не им дам цялата торба? — извиках аз на Амрита, но още преди тя да ми е отговорила, към лицето ми се устремиха десетки ръце.

— Баба! Баба!

Опитах да се дръпна назад, но в гърба ми се опряха още умоляващи ръце. Започнах да раздавам бързо монетите. Дланите сграбчваха среброто, изчезваха в бъркотията и пак се протягаха за още пари. Зърнах на три-четири метра от мен Амрита и Виктория и бях доволен, че между нас има известно разстояние.

Множеството набъбваше като с вълшебна пръчка. В един миг около мен имаше десетина-петнайсет души, които крещяха и протягаха ръце, в следващия те нараснаха до трийсет, после — до петдесет. Имах чувството, че съм на празника Вси светии, сред дегизирани хора, и раздавам бонбони на децата, но безобидната заблуда се стопи, когато от навалицата се показа разядена от проказа ръка с криви пръсти, които ме заудряха по лицето.

— Ей! — провикнах се аз, но звукът бе твърде тих в олелията на множеството.

В плътния обръч, в средата на който бях притиснат, сигурно имаше стотина души. Натискът ме стресна. Една от протегнатите ръце неволно раздра ризата ми и остави върху гърдите ми успоредни белези. Отстрани по главата ме удари лакът и аз щях да се свлека, ако напорът на телата не ме задържа прав.

— Баба! Баба! Баба!

Цялата тълпа се придвижваше към края на перона. До металните релси имаше към метър и осемдесет-два. Жената с недъгавия върху гърба си изпищя, когато мъжът бе изтръгнат и повален в краката на напиращото множество. Един човек до мен се разкрещя и заудря отстрани с дланта си друг по лицето.

— Писна ми — казах аз и метнах във въздуха платнената торба с монетите.

Тя се завъртя, описа ленива дъга и избълва монетите над насъбралите се и над един продавач на ориз, който крещеше. Писъците станаха още по-оглушителни и трескавото множество се дръпна от края на перона, преди това обаче чух как някой или нещо пада тежко на релсите. Една жена се разпищя на сантиметри от лицето ми и ме напръска със слюнка. После усетих в гърба си силен удар, залитнах напред, вкопчих се в сарито на една жена и се свлякох на колене.

Тълпата около мен продължаваше да се блъска и за миг аз се уплаших до смърт и покрих главата си с ръце. Видях пред лицето си мръсни крачоли и остри колене в дрипи. Някой се препъна в мен и за миг тълпата затисна с цялата си тежест гърба ми, аз паднах по лице и усетих как ме премазват. В далечината, в животинския рев на множеството чух виковете на Амрита. Отворих уста да изкрещя, но точно тогава в лицето ме изрита мръсен бос крак. Някой стъпи отзад на крака ми и в мускула на прасеца ме прониза остра болка.