Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Коя гостилница бихте препоръчали, мадам? — обърна се Ръдърфорд към придружителката си.
— „Роял“ е по-качествена от „Таралежът и детето“ — отговори с усмивка тя, — но аз съм на мнение, че никоя гостилница не е в състояние да ви предложи онова, на което сте свикнали.
— Моля ви се! Вече ви обясних, че претенциите ми не са големи — отговори мъжът. — Ще поръчам обед в отделна стая в „Роял“. Ще ни намерите там, когато приключите с делата си.
— Смятам, че работата ми с мистър Доун ще приключи за около половин час. — Мери установи, че му се усмихваше почти нежно, и се ядоса на себе си.
В отговор лордът се наведе към нея и я помилва по бузата.
— Ще ви чакаме с нетърпение. — Очите му светнаха съзаклятнически и Мередит не можа да не реагира. Тя промърмори нещо неразбрано и обърна кобилата си към улицата, на която беше кантората на адвоката мистър Доун. Щом я забеляза, младият му помощник повика едно чираче да държи коня на лейди Блейк, докато той лично отведе посетителката в светилището на господаря си.
— О, добро утро, лейди Блейк! — Мистър Доун беше едър, грубичък мъж с доста голямо шкембенце и вечно зачервено лице. Веднага се познаваше, че адвокатът умееше да цени приятните неща в живота. — За мен винаги е радост да ви видя.
Мередит го поздрави с искрена сърдечност. През годините след смъртта на мъжа й адвокатът беше станал неин приятел. Той се занимаваше с обратното изкупуване на имотите й, работеше извънредно дискретно и нито веднъж не попита откъде идваха сумите, които тя внасяше при него. Даваше й добри съвети, като например кои части от имота да си възвърне най-напред, освен това се отнасяше към клиентката си с цялото уважение, което беше проявявал към съпруга й. А може би и с още по-голямо уважение, както се изрази веднъж пред мисис Доун — защото дамата носела на крехките си рамене умна главичка и имала твърда ръка, когато трябвало да се пести; накратко, била много различна от прахосника сър Джон.
И днес той я покани с широк жест да седне на най-хубавия стол и й предложи шери. Мередит прие с усмивка и веднага заговори по същество.
— Надявах се да събера достатъчно пари, за да мога днес да откупя Дюкит Спини, мистър Доун, но се наложиха други разходи.
Адвокатът поклати глава.
— Колко жалко! Вече съм приготвил документите според желанията ви.
— Следващия месец ще го направя — увери го тържествено тя. — В момента имам само половината от сумата. — Тя бръкна в дълбокия джоб на костюма си за езда, извади кожена кесия и нареди банкнотите на масата. — Ясно ми е, че банката не работи с частични плащания, но ще се радвам, ако съхранявате тези пари, докато събера остатъка.
— Ще позволите ли да ви направя едно предложение? — Адвокатът скръсти ръце върху големия си корем, изчака кимването й и продължи: — Плащането на лихвите по значителния кредит, който сър Джон взе преди смъртта си, трябва да стане през следващия месец. Ако с тази сума платите лихвите предварително, ще спестите шест процента за един месец. — Той кимна многозначително. — Така ще намерите по-добро приложение на парите си, не намирате ли, лейди Блейк?
Мери въздъхна примирено.
— Естествено вие сте прав. Но ми е крайно неприятно да плащам лихви за нещо, което не съм видяла. Без тези лихви Пенденис вече да е свободен.
— Защо тогава не изплатите първо кредита? Ипотеките не са толкова бързи. — В очите му се четеше съчувствие. Веднъж й бе направил това предложение, но Мередит искаше да изкупи обратно земите си, и той разбираше желанието й.
— Това ще трае най-малко една година. Пет хиляди фунта са доста голяма сума. Остават ми само Дюкит Спини и Лоуър форти. Искам първо да си върна тях, мистър Доун.
— Вие решавате. — Той преброи банкнотите и ги прибра в железния сейф в ъгъла на стаята. — Ще съхранявам парите ви до следващия месец.
— Не. — Мери се изправи и сложи ръкавиците си за езда. — Платете лихвите по кредита, ако обичате. Надявам се следващия месец да събера достатъчно пари за Дюкит Спини.
— Вие сте невероятно пестелива млада дама — промърмори той.
— Прав сте — съгласи се спокойно Мери. — Понякога и аз се учудвам как успявам да разделя на две всяко пени, преди да го похарча.
— Права сте, милейди. — Той поглади замислено брадичката си, понечи да каже още нещо, но когато Мери се запъти към вратата, побърза да я изпрати до улицата, където чирачето държеше коня й.
— Желая ви всичко хубаво, мистър Доун! Още веднъж ви благодаря за всичко, което правите за мен. — Мери се наведе от коня и му подаде ръка. Адвокатът отговори с топлота на ръкостискането й.
— Старая се, милейди.
Мистър Доун изчака, докато конят и ездачката изчезнаха зад завоя, като продължаваше да поглежда брадичката си. Вече беше убеден, че лейди Блейк има и други източници на доходи. Колкото и да пестеше, тя не беше в състояние да събере сумите, които му беше поверила през последните две и половина години. Ала вътрешният глас го съветваше да не споделя с никого това прозрение; нямаше да разкаже дори на скъпата си съпруга, защото тя беше изключително любопитна. Той поклати глава и отиде да вземе бастуна си от стаята. Беше време да отиде да обядва с безупречната си съпруга, която със сигурност му бе приготвила нещо вкусно.