![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Стиснахме му ръката. Той задържа нашите малко по-дълго, поставяйки свободната си ръка върху ръкостискащата, като се вглеждаше изпитателно в очите ни. Покани ни да седнем. Попита ни дали ще желаем чаша чай. Рейчъл, която бе поела ръководството, отвърна утвърдително.
Още няколко минути разменяхме любезности. Конрад зададе на Рейчъл въпроси за службата й във ФБР. Рейчъл бе уклончива. Намекна, че и тя е в бизнеса на частните детективи, което ще рече колежка, заслужаваща професионално уважение. Аз си мълчах — бях оставил работата на нея. Жената, която ни придружи по коридора, отвори вратата и внесе сребърен поднос на колелца. Конрад се зае да налива чая. Рейчъл пристъпи към въпроса.
— Надяваме се, че ще можете да ни помогнете — обяви тя. — Съпругата на доктор Сейдман е била ваш клиент.
Конрад Дорфман се съсредоточи върху чая. Използваше от онези филтрови цедки, които са последен моден писък, изтръска вътре няколко листенца и бавно си наля чай.
— Вашите хора са й предоставили компактдиск, защитен с парола. Нужно ни е да проникнем в него.
Конрад подаде чаша чай първо на нея, после на мен. Облегна се назад и отпи голяма глътка.
— Съжалявам — обади се той, — но не мога да ви помогна. Паролата е въведена от самия клиент.
— Клиентката е мъртва.
Конрад Дорфман не примигна.
— Това всъщност не променя нищо.
— Съпругът й, господинът до мен, е най-близкият й роднина. Това прави компактдискът негов.
— Не мога да знам това — отвърна Конрад. — Не практикувам наследствено право. Но нямаме контрол над тези неща. Както вече ви казах, клиентът вкарва паролата. Може да сме й дали компактдиска — всъщност не мога нито да го потвърдя, нито да го отрека на този етап, — но няма как да знаем какви цифри или букви е програмирала в паролата.
Рейчъл изчака един такт. Взираше се в Конрад Дорфман. Той също се взря в нея, но сведе поглед, при което вдигна чая и отпи повторно.
— Можем ли да разберем преди всичко защо е идвала при вас?
— Без съдебна заповед? Не, не мисля.
— Компактдискът е ваш — каза тя. — Има задна вратичка.
— Моля?
— Всяка компания си има — изтъкна Рейчъл. — Информацията не се губи завинаги. Програмата на компанията ви има собствена парола, тъй че вашите хора могат да разчетат компактдиска.
— Не знам за какво говорите.
— Била съм агент на ФБР, господин Дорфман.
— Е, и?
— Тъй че разбирам от тези неща. Не ме засягайте на интелигентност.
— Нямах такова намерение, госпожице Милс. Но просто не мога да помогна.
Погледнах към Рейчъл. Тя претегляше възможностите.
— Все още имам приятели в службата, господин Дорфман. Можем да зададем въпроси. Можем да се поровим тук-там. Федералните не си падат много по частните детективи. Знаете го. Не искам да създавам проблеми. Просто държа да узная какво има на компактдиска.
Дорфман остави чашата си. Забарабани с пръсти. Чу се почукване и същата жена отвори вратата. Тя повика Конрад Дорфман навън. Той отново се надигна с прекомерна театралност и взе стаята едва ли не на един скок.
— Извинете ме за момент.
Когато излезе, погледнах Рейчъл. Тя не се обърна към мен.
— Рейчъл?
— Нека просто да видим какво ще стане, Марк.
Но всъщност нямаше кой знае какво за ставане. Конрад се върна в кабинета. Той прекоси стаята и застана над Рейчъл в очакване тя да го погледне. Тя не му достави това удоволствие.
— Самият ни президент, Малкълм Дюард, е бивш федерален агент. Знаехте ли го?
Рейчъл не отвърна.
— Та той провел няколко обаждания, докато ние бъбрехме. — Конрад продължаваше да чака. — Госпожице Милс? — Рейчъл най-сетне вдигна поглед. — Вашите заплахи са безпочвени. Нямате приятели в агенцията. А господин Дюард, уви, има. Напуснете кабинета ми. Веднага.
ГЛАВА 20
— Каква е тази работа, по дяволите? — попитах аз.
— Казах ти. Вече не съм федерален агент.
— Какво се е случило, Рейчъл?
Тя продължи да гледа право напред.
— Не си бил част от живота ми дълго време.
Нямах какво да добавя. Сега шофираше тя. Аз стисках мобилния телефон и отново мечтаех да звънне. Когато се прибрахме у дома, вече се беше здрачило. Колебаех се дали да не звънна на Тикнър или Ригън, но каква щеше да е ползата от това сега?
— Трябва да проверим ДНК-то — обади се Рейчъл. — Теорията ми може да звучи неправдоподобно, но нима идеята, че дъщеря ти е била държана като заложник през цялото това време звучи по-правдоподобно?
Тъй че се обадих на Едгар. Съобщих му, че искам да се направят още няколко анализа на косата. Той отвърна, че няма да е зле. Затворих, без да му казвам, че вече съм застрашил предаването на парите, като съм поискал помощ от бивш федерален агент. Колкото по-малко се шуми по въпроса, толкова по-добре. Рейчъл се обади на свой познат да вземе мострата от косата от Едгар, както и кръвна проба от мен. Той имал частна лаборатория, обясни ми тя. Това означава, че ще узнаем нещо с положителност от двайсет и четири до четирийсет и осем часа, което ще е късно за предаването на откупа.