Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— О, да, пръстенът. Сигурна съм, че пръстенът е налице — каза Нина. — Въпросът е как клиентът ви се е сдобил с него.
— Не съм дошъл тук, за да репетирам аргументацията, която ще си разменим пред Милн. Тук съм, за да ви убедя в искреното желание на господин Де Биърс да разреши този проблем, без да го задълбочава.
Нина седна обратно на стола, кръстоса крака и сви рамене.
— Слушам ви.
Де Биърс кимна почти незабележимо към Стемп и Нина си помисли: „Добре, добре, добре. Виж ти кой кого слушал“. Беше чувала, че Стемп обикновено успява да държи клиентите си на крачка зад себе си.
— Е, добре — каза Стемп. — Да оставим… вътрешните разногласия в семейството. Нека погледнем на ситуацията отвън. Когато синът му, негово единствено дете, умира, господин Де Биърс е извън страната. След ужасната новина за загубата той се връща само за да научи, че синът му е бил погребан, преди той изобщо да успее да го види. Той не получава възможност да се отдаде дори на скръбта си или да каже сбогом. Разбирате ли как се чувства той?
— Ако това е действителното основание за иска, защо не го изложите по този начин?
— Защото няма да спечелим с този аргумент, поне не и докато останалата част от семейството се противопоставя. Той иска само да го види за последен път.
— И после? Той твърди, че не е доволен от експертизата на следователя — каза Нина. — Успее ли да извади тялото, сигурна съм, че ще намери начин да проведе медицинска експертиза. Моята клиентка не би могла да подозира за това. Аз не мога да й кажа, защото разговорът ми с господин Де Биърс беше поверителен. Но аз го зная и вие го знаете.
— Колкото повече те протестират, толкова по-необходима изглежда една медицинска експертиза. Ако няма нищо нередно, защо просто да не проведем независима експертиза?
— Не и поради причините, които той инсинуира, това поне е сигурно. Защото няма причини за експертиза. Защото моята клиентка прие заключението на следователя. Защото тази инсинуация ги обижда. Защото те не искат някой да се разпорежда с тях.
Нина се обърна към Де Биърс, който слушаше с полуусмивка.
— Господин Де Биърс, Сара, Джейсън и Моли не желаят тялото на Рей да бъде извадено. Те имат нужда да оставят миналото зад себе си. Имат нужда от спокойствие. Помислете за Моли. Помислете за това колко е лабилна тя в този момент.
Моля ви, спрете да настоявате. Казах ви, че видях какво се случи. Синът ви бе ударен от мълния. Но дори да не вземате моите думи под внимание, попитайте експерта, следователя д-р Клаусън, който направи същото заключение. Причината за смъртта беше абсолютно ясна, разбирате ли ме?
— О, разбирам — каза Де Биърс с презрителен тон. — Вие сте изцяло с тях. Лео всички ви е омотал. Вие също служите за прикритие. Мислите, че ще се вържа на това.
— Той няма предвид точно това, което казва — каза бързо Стемп, но Нина вече беше преметнала чантата си през рамо.
— Утре ще се отърва от Лео! — извика Де Биърс. — Ще го съсипя заради това, че ги накара да се борят с мен! Сара никога не би направила това на своя глава. Рей винаги е казвал, че зад действията й стои Лео!
— Съжалявам, Джеръми — каза Нина, без да погледне Де Биърс. — Но не мога да се доверя на човек, обхванат от ирационални мании. След това, което току-що чу, мисля, че ти и твоят клиент трябва да поговорите и да оттеглите иска си за ексхумация на тялото. Ще бъда отвън в залата и ще се радвам да поговорим, ако решите да го направите. Но не ме безпокойте по друга причина.
Тя затвори вратата след себе си и изпусна въздуха, който досега бе задържала в дробовете си.
Стемп и Де Биърс излязоха след половин час, игнорирайки присъствието й пред вратата на залата. Стемп влезе в офиса на секретаря, а Де Биърс отиде да се обади, по телефона. След това и двамата се върнаха обратно в библиотеката. През следващия един час, докато съдията препускаше през останалите дела, Нина позвъни на няколко телефона. Най-накрая пълномощникът Кимура излезе и каза:
— Вашето дело е следващото в дневния ред.
— Благодаря.
Тя се върна в библиотеката да съобщи на двамата мъже, не особено зарадвана от очевидното нетърпение, с което заеха местата си в съдебната зала.
— Де Биърс срещу Де Биърс — провъзгласи Милн, когато влязоха и заеха местата.
— Господин Стемп? — каза Милн и леко се усмихна на адвоката, в знак, че извън съда те бяха приятели.
На Нина не й беше приятно да види това. Много добре знаеше, че не влиза в малката група на влиятелните мъже в Тахо, която с удоволствие беше приела Милн, Стемп и Куентин де Биърс, но никога нямаше да приеме нея.