Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Шимейн пламна от обвиненията на Роксана. Тя отвори уста да запротестира, но думите замряха в гърлото й. Нима не я бяха изпратили в затвора, въпреки че беше отричала десетки пъти вината си пред съда? В момента бе също толкова безсмислено да се опитва да обяснява, че е невинна.
Гейдж беше силно разтревожен от поведението на Роксана. Цветът се бе отдръпнал от лицето й, а клепачите й трепкаха нервно над угасналите й очи. Изглеждаше като човек, който едва-едва се крепи на ръба на лудостта и той нямаше представа какъв ще бъде следващия й ход — можеше да изпадне в несвяст, а можеше и да избоде с нокти очите на прислужницата му.
За по-сигурно Гейдж пристъпи пред Шимейн, за да я защити, и още веднъж се опита да поговори на Роксана с надеждата, че едно разумно обяснение би могло да облекчи наранените й чувства.
— Мислех, че си ме разбрала, Роксана. Не можех да чакам баща ти да оздравее. Трябваше ми бавачка, която да е непрекъснато на мое разположение, която след някоя и друга година ще може да научи Андрю да чете и да смята. Шимейн е много добре образована и е способна да изпълни тези изисквания, и аз не можех да пренебрегна това, след като имах нужда…
— Каква ти нужда! — изсъска Роксана. Гневът й се бе възвърнал. — Искал си да се отървеш от мен и сега си търсиш глупави извинения. — Вече си представяше как хората шушукат зад гърба й и се присмиват на нейната глупост. Да се надява, че не кой да е, ами самият Гейдж Торнтън би могъл да я направи своя съпруга. Той, който бе пренебрегнал толкова по-красиви от нея жени, за да се ожени за Виктория, чиято хубост бе ненадмината. И сега, както тогава, познатите й щяха да подмятат колко е глупаво от нейна страна да вярва, че някой въобще би я взел за жена, и още по-глупаво — да си представи, че тъкмо майсторът на мебели ще вземе да я ухажва. В края на краищата, тя не бе нищо повече от една грозновата ковашка дъщеря, издънка на онзи груб, зъл мъж, чиято съпруга преди години беше изоставила и него, и детето си, за да избяга с някакъв пътуващ търговец. И сега щеше да среща изпълнени със съжаление погледи, тъжно поклащане на глави и съскащи змийски езици, които щяха да бълват отровата си срещу нея при всеки удобен повод. — Щях да се върна на работа при теб веднага щом татко стане от леглото. Дотогава за Андрю можеше да се грижи Хана!
Уплашен от яростния тон на жената, Андрю се вкопчи в баща си и заплака. Гейдж се извърна и се помъчи да го утеши, но момчето продължаваше да трепери.
— Знаеш, че говоря истината — обвинително извика Роксана, като пристъпи към него.
Гейдж я погледна през рамо толкова студено, че тя замръзна на място.
— Ще трябва да обсъдим това по-късно, Роксана — каза рязко той. — Плашиш Андрю…
— Аз ли? — изкрещя Роксана, вбесена както от обвинението му, така и от хладния тон, с който бе отправено. Сетне кимна с глава към Шимейн. — А какво ще кажеш за тази мръсна никаквица, която си си купил? Синът ти има много повече основания да се плаши от нея, отколкото от мен! Та ти дори не знаеш какво престъпление е извършила, Гейдж! Може да е убийца!
Гейдж се завъртя към нея с пламнал от гняв поглед, но при рязкото му движение Андрю изпищя тревожно и това го накара да преглътне хапливите думи, които се канеше да изрече. Той се овладя, подаде хлипащия си син отново на Шимейн и безмълвно й кимна да се прибере в спалнята. След като вратата на стаята се затвори зад нея, Гейдж хвана Роксана за лакътя и я поведе към верандата възможно най-внимателно. Но вместо да спре там, той слезе бързо надолу по стъпалата и продължи по пътеката, водеща към брега на реката, където съзря лодката на стария Корбин, с която бе дошла Роксана. Едва когато подминаха кораба му и стигнаха до място, откъдето нямаше как да бъдат чути от двамата мъже, които работеха на строежа, Гейдж реши, че се контролира достатъчно, за да е в състояние да говори, вместо да реве.
— Роксана, ти и баща ти бяхте сред първите хора, с които се запознах, когато пристигнах във Вирджиния — започна той с рязък, но умерено силен тон. Сетне пусна ръката й и се обърна с лице към нея. — Ти ми носеше храна, докато строях къщата, въпреки моите уверения, че не искам да ти създавам грижи. Когато Виктория дойде в колониите с родителите си, ти беше много мила с тях и се сприятели с нея. — Гейдж замълча, обзет от угризения на съвестта. Истината бе, че Виктория изпитваше искрено състрадание към старата мома и се бе сприятелила с нея с цената на огромни усилия. Но той съзнаваше колко грубо би било от негова страна да напомня на Роксана, че на практика е нямала нито един приятел, преди Виктория да се смили над нея, затова продължи: — По-късно ти беше тази, която даваше кураж на Виктория, след като родителите й починаха. Знам, че прие женитбата ми за нея като изневяра. Всъщност, ти ми го каза сама. Но после продължи да ни посещаваш и аз сметнах, че си ми простила. Ти дойде с другите жени, за да ни помагаш в нощта, когато се роди Андрю. Ти беше тази, която ме уверяваше, че всичко ще бъде наред…, че Виктория е твърде силна, за да умре при раждане. След това си идвала тук много пъти, за да й помагаш в грижите за Андрю. Малко след злополуката с Виктория ме помоли да ти позволя да чистиш къщата и да се грижиш за сина ми, като каза, че това ще ти помогне да преодолееш мъката си. През всичкото това време, Роксана, аз никога не съм те насърчавал и не съм ти давал повод да се надяваш или да очакваш от нашето познанство нещо различно от приятелството, което винаги съм ти предлагал с готовност. Но ти искаше нещо повече, нещо, което не бих могъл да ти дам. Сега вече знам, че трябва да изясня този въпрос веднъж завинаги, за да не стават нови грешки. Ако някога си смятала, че между нас може да съществува нещо повече от приятелство, значи си се заблуждавала, Роксана, и просто си си въобразила прекалено много.