Песента на Сузана

Стрелеца сграбчи Еди за ръката, без да се замисля, също както бе присвил очи срещу внезапния устрем на ярката светлина. Почувства напрежението в мускулите на по-младия мъж, докато краката им се отлепяха от осеяния с камъни и кости под на Пещерата на портала, и внезапното им разхлабване, когато главата на Еди се удари в страничната част на касата. Спътникът му изохка и се опита да каже нещо, което означаваше, че все пак не бе изгубил съзнание.

— Стой до мен, Еди! — извика му Роланд, докато се изправяше на крака. Горчивата вълна на агонията обля дясното му бедро и се разпростря до коляното му, ала той стисна зъби и не издаде нито звук. Всъщност почти не обърна внимание на изгарящата болка. Задърпа Еди след себе си към някаква близка сграда, покрай едни неща, които му заприличаха на нефтени или петролни помпи. Върху тях обаче пишеше „МОБИЛ“, а не „СИТГО“ или „СЪНОКО“ — две названия, с които Стрелеца беше запознат.

Еди бе още в полусвяст. Лявата му буза беше цялата в кръв от раната на главата. Въпреки това младият мъж правеше всичко възможно да накара краката си да му се подчиняват, опитвайки се да изкачи трите дървени стъпала на онова, което според Роланд представляваше магазин за смесени стоки. Изглеждаше по-малък от този на Тук, ала не особено различен от…

Изведнъж въздухът зад Стрелеца бе раздран от оглушителен гърмеж. Този, който стреляше, се намираше достатъчно близо до него, което накара Роланд да си помисли, че щом е чул изстрела, човекът с пушката едва ли е уцелил.

Нещо профуча на сантиметър от ухото му, издавайки пронизителен свистящ звук: „Миззззззззззззз!“ Стъклената врата на магазинчето се натроши на парчета, а табелката, която висеше там (ОТВОРЕНО Е, ТАКА ЧЕ ЗАЩО НЕ ВЛЕЗЕТЕ ДА ХВЪРЛИТЕ ЕДНО ОКО?), подскочи и се превъртя.

— Ролан… — гласът на Еди, слаб и далечен, звучеше така, все едно устата му бе пълна с киша. — Ролан… как…ко… УФФФФФ!!! — изохка накрая младият мъж, когато синът на Стивън Дисчейн го блъсна на пода и се приземи отгоре му.

Поредният гърмеж процепи въздуха; някъде там със сигурност имаше стрелец с извънредно мощна пушка. Роланд чу нещо от сорта на „Еби му майката, Джак!“, след което със скорострела — или онова, което Еди и Джейк наричаха „автомат“ — откри огън. Мръсните прозорци от двете страни на вратата се натрошиха на едри заострени късове, а хартията, с която бяха облепени, се разлетя из помещението.

Две жени и някакъв застаряващ мъж бяха единствените клиенти, които се намираха в магазина в момента. И тримата се бяха обърнали ужасени към предната част на помещението — към Роланд и Еди — като на лицата им бе изписано онова неразбиране, характерно за несвикналия да борави с огнестрелно оръжие цивилен. Стрелеца го наричаше „тревопасен израз“, защото подобни екземпляри — онези от Кала Брин Стърджис бяха почти същите — повече приличаха на овце, отколкото на хора.