Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— В колекцията си татко имаше един рядък екземпляр на географията на Птолемей от базелското издание — разказваше Сирина на Деймиън, докато стояха в нишата за книгите. Девойката нежно галеше с пръсти кожената подвързия на едно добре запазено издание на „Географике Синтаксис“. — Притежаваше и всички трудове на Паладио, но предпочиташе трактати по древногръцка архитектура — продължи тя с поглед към домакина си и с дружелюбна усмивка на лицето, сякаш той отдавна й беше приятел. — Когато лорд Елджин купи библиотеката, си отдъхнах, защото книгите на татко попаднаха в добри ръце.
— Всъщност колекцията му не се е разпродавала, нали? — попита Деймиън. — Не съм чул за това.
— Татко предварително се беше уговорил с лорд Елджин и съм му много благодарна за това. Иначе колекцията му можеше да се разпръсне.
— Знаете ли, че наскоро назначиха Елджин за министър на Константинопол? Трябва да го попитам за колекцията на баща ви, когато се отбие в Лисабон на път за турския двор. Разкажете ми какво друго обичаше баща ви.
Тогава Сирина надълго му разказа за различните скъпоценни камъни в библиотеката на баща й, докато Бо пресуши половин бутилка бренди. За Ема разигралият се пред очите й театър беше по-интригуващ и от най-добрата нова пиеса по театрите. Бо явно беше хлътнал и едва скриваше очарованието си от красивата госпожица Блайд, което беше нещо съвсем необичайно за него. Ема го беше виждала много пъти отегчен и безразличен, забелязвала беше как не обръща внимание на женските погледи на баловете и разбра, че първородният син на Синджин е открил необикновена жена.
Най-накрая той стана.
— Вече е късно — едва доловимо прошепна той, но Сирина веднага го чу и любезно се извини на Деймиън, после прекоси стаята, хвана го за ръка и тихо се извини с фрази, които само любимият й разбра.
Усмивката му направо засия, после се обърна и се поклони на Ема и чичо си.
— Благодаря ви за гостоприемството — каза той. — Винаги са приятни вечерите, прекарани със семейството.
— Да, много ви благодарим — мило добави Сирина с ръка, която Бо здраво държеше. — Много ми беше приятно.
— Отбийте се пак, ако отседнете в Лисабон — каза Ема. — Деймиън е много щастлив, когато говори за антиките си.
— Скоро заминаваме — бързо отвърна Бо.
Сирина вдигна поглед към него, замислена за боите си.
— След като купим малко бои за Сирина — добави той и стисна ръката й.
— Да не би да можеш да ми четеш мислите? — прошепна му.
— Уча се — прошепна той и се усмихна. — А ти можеш ли да четеш моите?
Тя се изчерви като рак и тихо се засмя.
— Извинете ни — Сирина и се обърна към чичо му и Ема. — Наша шега…
— Той е влюбен в това момиче — уверено каза Ема в мига, в който каляската излезе от портите на посолството. — Като пламенен младеж. Не очаквах, че някой ден това ще се случи.
— Прекалено романтична си, скъпа — спокойно отвърна Деймиън, запознат повече със стила на живот на Бо. Освен това достатъчно често беше ставал свидетел на това как Синджин упорито бе преследва красиви жени в миналото, за за разбере разликата между сексуално привличане и любов. — Съгласен съм, че госпожица Блайд го е очаровала, той твърде много прилича на баща си.
— И аз точно това исках да кажа.
— Синджин не беше толкова млад, когато се влюби.
— Мнозина се женят много по-млади.
— Може би си права — учтиво отстъпи той, без да е склонен да оспорва една толкова невероятна възможност като сватбата на Бо. — Ще се радвам, ако отново дойдат на вечеря, преди да отплават. Госпожица Блайд свободно разговаря на древните езици и знаеше повече от мен за разкопките в Помпей. Тя определено е интелектуалка — обяви той с усмивка към Ема, — а това не е обичайният стил на Бо.
— Нито пък са в стила му обеднели жени, които сами си правят пътя в обществото. Не видя как я гледаше през цялото време, докато ти говореше с нея. Тя изостря любопитството му като никоя друга изискана светска красавица.
— Може би просто няма какво да прави. Може би нейната компания му е приятна по време на дългото пътешествие…
— Ама и ти ги говориш едни, Деймиън — укори го Ема. — Та той винаги няма какво да прави. Момчето не знае какво означава постоянна връзка. А що се отнася до компанията по време на дългите пътешествия, можеш ли да си го представиш да вземе херцогиня Уилбрук или баронеса Гротиер на продължително пътуване по море? И двете ще ги изхвърли през борда преди да е свършила и първата седмица.