Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Заради проучването ли мислиш така? Това, което видяхме в библиотеката ли?
Тя кимна и се изправи. Усети силата й да се завръща. Действия — ето какво беше необходимо. Плачът е безполезен. Трябваше да направи нещо.
— Точно така. Не знам какво означава, но има нещо общо с мрежата.
— Сама каза, че мрежата не е реално място, че това, което се случва там, е нереално. Ако някой се храни там, това не го засища. Как може нещо в мрежата да причини болест или да накара едно дете да заспи и да не може да се събуди?
— Не знам. Но смятам да разбера.
Рени се усмихна неочаквано — дори в най-критичните моменти на живота ти току ще ти хрумне някое идиотско клише. Подобни бисери ръсеха и героите в кримките — срещала ги беше неведнъж в книгата, която четеше на Стивън. Тя стана.
— Не ми се чака друг автобус и ми писна от тая пейка. Да вървим да хапнем нещо, ако нямаш нищо против — искам да кажа. Вече изгуби целия си ден с мен и с проблемите ми. А уроците?
!Ксабу се ухили самодоволно.
— Работя много упорито, госпожо Сулавейо. Вече съм приключил с уроците за тази седмица.
— Тогава идваш с мен. Имам нужда от храна и кафе — особено от кафе. Баща ми сам да се погрижи за себе си. Ще му се отрази добре.
Когато закрачи по тротоара, усети лекота, каквато не беше изпитвала от седмици, — сякаш беше свалила от себе си мокър пуловер.
— Положително има нещо, което можем да научим — каза тя. — Всеки проблем си има решение. Трябва само да се поизпотиш малко.
!Ксабу не отговори, но ускори ход, за да върви успоредно с нея. В сивия следобед около тях започнаха да разцъфват топли оранжеви петна. Включваха уличното осветление.
— Здравей, Муци. Моля те, може ли да влезем? Майката на Еди стоеше на входа и поглеждаше ту към Рени, ту към !Ксабу със смесени чувства на любопитство.
— Какво искаш?
— Искам да поговоря с Еди.
— За какво? Да не е направил нещо?
— Просто искам да поговоря с него — започна да губи търпение Рени, което не беше добро начало. — Хайде де познаваш ме. Не ме дръж на вратата като наказана.
— Извинявай. Влизайте.
Тя отстъпи, за да ги пропусне и посочи леко вдлъбнато канапе, покрито с пъстра дамаска. Рени побутна !Ксабу към него. Не че имаше къде другаде да седнат — апартаментът беше в същия безпорядък, както в нощта, когато Стивън се бе разболял.
„Вероятно не е пипнала оттогава“ — помисли си Рени и веднага се упрекна за дребнавостта си.
— Момчето се къпе.
Муци не предложи да ги почерпи, нито пък седна при тях. Увисна неловка пауза. Двете сестри на Еди лежаха проснати като богомолки пред видеостената и гледаха как двама мъже в ярки анцузи газят в цистерна с някаква лепкава материя. Муци непрекъснато поглеждаше през рамо натам — очевидно искаше да седне и също да гледа.
— Съжалявам за Стивън — най-после каза тя. — Добро момче е. Как е?
— Все същото — усети гласа си стегнат. Лекарите нищо не знаят. Просто е… заспал.
Тя поклати глава и се опита да се усмихне. Муци не беше виновна. Не беше кой знае каква майка, но надали случилото се със Стивън имаше нещо общо с това.
— Може би Еди ще дойде някой път с мен да го види. Лекарката каза, че е добре за него да чува познати гласове.
Муци кимна, но не изглеждаше много съгласна. След миг отиде в хола.
— Еди! Побързай, момче. Сестрата на Стивън иска да говори с теб. — Върна се, клатейки глава, сякаш беше свършила тежка и неприятна работа. — Стои там с часове. Понякога се оглеждам и викам: „Къде е това момче? Да не е умряло или нещо такова?“ — Млъкна и ококори очи. — Извинявай, Ирене.
Рени поклати глава. Забеляза как !Ксабу надигна вежди. Никога не му беше казвала истинското си име.
— Няма нищо, Муци. О, не ти представих !Ксабу. Мой студент. Помага ми да направя някои проучвания дали не можем да открием нещо за състоянието на Стивън.
Муци хвърли бегъл поглед към бушмена на канапето.
— Какви проучвания?
— Опитвам се да разбера дали лекарите не са пропуснали нещо — някоя статия в медицинско списание каквото и да е.
Рени реши да не обяснява повече. Муци явно вече беше решила за себе си кой какъв е. Обяснението, че двамата се опитват да открият дали мрежата не е причинила болестта на Стивън, щеше да й прозвучи още по-неправдоподобно.
— Просто искам да направя всичко възможно — добави само тя.
Видеостената отново привлече вниманието на Муци. Двамата мъже, покрити с лепкава тиня, сега се опитваха да се изкачат по стените на прозрачната цистерна.
— Естествено — каза тя. — Правиш всичко, каквото можеш.
Рени се замисли върху стойността на тази мъдрост, изречена от жена, която веднъж беше изпратила децата си с автобус при сестра си за почивните дни, без да се сети, че сестра й се бе преместила в другия край на Пайнтаун. Рени разбра за това, защото децата изникнаха на прага й и тя пропиля целия си съботен следобед, за да намери новия адрес на леля им и да ги отведе при нея.