Черният еднорог

Но на Бен не му беше до смях. Той се сбогува набързо и продължи на север като ускори ход. Хаосът ставаше осезаем и до голяма степен вината за това бе негова.

Следобед се озова в страната на чупка гномите.

Чупка гномите бяха подземен народ, който му се бе представил още в първите дни от царуването му в Отвъдната земя. Това бяха дребни, покрити с козина, вечно окаляни създания, които напомняха твърде едри къртици. Хранеха се с мърша и кражби, и човек можеше да им има доверие, колкото на куче да оставиш да ти пази печеното. Не можеше всъщност и кучето си да им повериш, защото кучетата, котките и други дребни домашни животни бяха за тях голям деликатес. Абърнати смяташе май гномите за канибали. Куестър Тюс ги смяташе за размирници. Всички ги смятаха за досадници. Двама от тези гноми, Филип и Сот, бяха дошли на времето в Сребърния дворец, за да молят Бен да освободи някои техни хора, отвлечени от скалните тролове. Троловете бяха отвлекли тези нещастници, задето бяха задигнали и изяли неколцина от любимите им дървесни ленивци. Бен едва не загуби живота си в това начинание, ала чупка гномите се оказаха сред най-лоялните негови поданици — макар и съвсем не сред най-напредничавите.

Филип и Сот навремето му бяха доверили, че познават Дълбокия свлек като на длан.

— Точно такава помощ ни е нужна — каза Бен на Дърк, въпреки клетвата си нищо да не му казва. — Нощната сянка няма да даде юздата доброволно и Уилоу сигурно знае това — но няма да се спре. Ще действа направо, без предпазливост. Тя е твърде искрена, за да мисли за себе си. Ако е отишла в Дълбокия свлек, то сигурно е, че е изпаднала в беда. Може би има нужда от помощ. Филип и Сот биха могли да разберат и да ни кажат: Могат да се прокраднат незабелязано в Дълбокия свлек. Ако Нощната сянка и Уилоу са там, ще ни съобщят. А и могат да открият юздата и да ни я дадат. Нима не разбираш? Те могат да проникнат там, където ние не можем.

— Искаш да кажеш, където не можеш ти — поправи го Дърк.

— А ти какво предлагаш? — сопна му се Бен.

Дърк остана безразличен към неговия гняв.

— Нищо не предлагам — отвърна той. — Проблемът е твой, а не мой.

— Хиляди благодарности. Трябва ли да разбирам, че ти самият не би се наел да разузнаеш и да откраднеш юздата?

— Едва ли. Аз съм твоят спътник, а не лакей.

— Ти си моят тормоз, Дърк.

— Аз съм просто един котарак, Ваше Величество.

Бен сложи край на този спор, като само се смръщи и закрачи към общината на чупка гномите. Те живееха на групи, също както прерийните кучета. Имаха постове и в селището бе известено за неговото пристигане, дълго преди той да успее да приближи. Когато се озова там, техните хралупи зееха празни. Бен се отправи към центъра на селището, настани се там на един дънер и зачака. На няколко пъти го бе посещавал, откакто стана крал, и знаеше правилата на играта.