Черният еднорог

Гномите пристъпваха от крак на крак като че ли мравки бяха плъзнали по протритите им обувки.

— Не, не знаем — съгласи се Сот.

— И въпреки това, ти не си кралят — повтори Филип.

— Не, не си — повтори Сот.

Търпението на Бен започваше да се изчерпва, въпреки цялата му упоритост.

— Но откъде знаете, че не съм кралят? — строго попита той.

Филип и Сот неспокойно се размърдаха. Бяха сключили малките си ръчички и ту вдигаха погледи към него, ту ги сваляха.

— Миризмата ти не е същата — каза накрая Филип.

— Не, твойта миризма е като нашата — каза Сот.

Бен направо зяпна, изчерви се и престана да се владее, което бе успял да направи до този момент.

— Чуйте ме добре! Аз съм кралят, аз съм Бен Холидей, аз съм точно този, който казвам, и ви съветвам още сега да проумеете това, защото ще си навлечете най-големи беди до края на живота си, по-големи дори отколкото когато откраднахте и изядохте онова куче на тържествения банкет по случай победата над Железния Марк! Ще заповядам да ви одерат и да изсушат кожите ви, по дяволите! Погледнете ме! — той измъкна медальона изпод мантията си, скрил с длани образа на Мийкс, и го извади напред като оръжие. — Искате ли да видите какво мога да ви направя?

Филип и Сот се свлякоха на земята, дребните им телца целите се тресяха от глава до пети. Това стана толкова бързо, сякаш краката им се бяха подкосили.

— Могъщи кралю! — извика Филип.

— Велики кралю! — зави Сот.

— Животът ни е в твои ръце! — простена Филип.

— Животът ни е твой! — изхленчи Сот.

— Прости ни, кралю! — замоли се Филип.

— Прости ни! — повтори като ехо Сот.

Е, така е по-добре, помисли си Бен, не малко озадачен от внезапния обрат. Леко сплашване явно вършеше доста по-добра работа, отколкото някакво разумно обяснение с чупка гномите. Малко се срамуваше от тактиката си, ала наистина бе доведен до отчаяние.

— Изправете се — заповяда им той.

Те станаха на крака и го загледаха уплашено.

— Няма нищо — успокои ги той внимателно. — Разбирам защо сте се объркали, тъй че, нека да оставим това. Съгласни ли сте?

Двете подобни на порове лица кимнаха едновременно.

— Добре. Но възниква един проблем. Уилоу — красивата силфида — може да е в беда и ние трябва да й помогнем, както ни помогна тя, когато скалните тролове ни заловиха. Помните ли? — той често използваше думата „помните ли“, но да се разправя с гномите беше като да се разправя с малки деца. — Тя се е спуснала в Дълбокият свлек да търси нещо и ние трябва да я открием и да видим дали всичко е наред с нея.