Черният еднорог

— Какво ще кажеш да отскочим набързо до вълшебния свят? — попита най-неочаквано. — Веднъж вече съм го правил, мога да опитам пак. Вълшебните същества ще ме разпознаят, въпреки магията. Може дори да успеят да ми помогнат да си върна истинския вид. Или поне да ми дадат още една торбичка Йоски прашец срещу Нощната сянка. Нали обещах на Земната майка да направя всичко, за да се погрижа за Уилоу, а не мога да се погрижа за нея, без да се погрижа за себе си.

Дърк го изгледа, запримига и се прозина.

— Никой не може да ти помогне — и най-малко вълшебните същества.

— Но защо? — сопна се Бен, ядосан от самодоволната неуязвимост на котарака.

— Защото преди всичко, магията, която те е преобразила, е собствената ти магия — както вече многократно ти се каза. И на второ място, съвсем не е сигурно, че вълшебните същества ще ти помогнат, щом само ги помолиш. Вълшебните същества се намесват в живота на хората тогава и само тогава, когато сами решат и в никакъв друг случай — и призматичният котарак сбърчи неприязнено муцуна. — Ала Ваше Величество знаеше това още преди да зададе въпроса си.

Бен се ядоса, но премълча. Разбира се, че котаракът е прав — знаеше го. Вълшебните същества не бяха се намесили, когато трябваше да се разрешат проблемите на Отвъдната земя, когато той за първи път бе дошъл в тази долина и тя бе заплашена от разрухата и от Железния Марк. Не можеше да се очаква, че и сега ще се намесят. Кралят беше той и проблемите, които се изправяха пред страната, стояха пред него.

Но как да ги разреши?

— Ела насам — неочаквано заповяда той и скочи на крака. — Дойде ми наум една добра идея — и той избърса ботушите си, приглади дрехите си и изчака Дърк да попита каква му е идеята.

Котаракът не го попита.

— Не искаш ли да разбереш подробностите?

Котаракът се изтегна и скочи от мястото си, за да застане до него.

— Не.

Бен стисна зъби и се закле в себе си, че щом е така, и дума няма да пророни, та ако ще камъкът вода да пусне!

Вървяха в ранната утрин на север, през поляните на Зеленоречието, свървайки леко на изток към хълмистите подножия на Мелкор. Водеше Бен, но Дърк, както обикновено, знаеше накъде отиват и често вървеше паралелно с него, като си проправяше път през високите треви, без въобще да се интересува от Бен. Дърк продължаваше да бъде неразрешима загадка за Бен, но сега той насочи цялото си внимание върху предстоящата си задача, вместо да се занимава с Дърк, защото да мисли за котарака го изнервяше. Най-добре ще е да го приеме, както човек приема промените във времето.

По поляните още се забелязваха следи от лова. Високите треви бяха отъпкани от ботуши, шубраците скършени. Изпаднали от каруците, по поляните бяха разпилени остатъци от храна и из пъстроцветните ливади на места бе останала пепел от големите огньове. Зеленоречието изглеждаше, както изглежда гигантски парк след пикниците на 4 юли. Бен сбърчи нос неприязнено. Мийкс отново започваше егоистично да се разпорежда с тази земя.