Черният еднорог

— О, да, така е. Може би ще направите малко търговийка тук, сър?

— Може би — Бен хвърли въдицата и зачака.

Гномът не го остави разочарован.

— Търсите ли някого по-специално?

Бен сви рамене.

— На времето съм имал работа с двама от вашите хора — Филип и Сот. Знаеш ли ги?

Гномът примигна с очи.

— Да, Филип и Сот живеят при нас.

Бен се усмихна предразполагащо.

— А дали са тук?

Гномът отвърна на усмивката му.

— Сигурно. Да, сигурно. Ще почакате ли за момент? Само момент?

Той се шмугна в бърлогата си и изчезна. Бен зачака. Минутите минаваха, но никой не се появяваше. Бен седеше на дънера и се опитваше да изглежда така, сякаш че се наслаждава. Чувстваше погледите, насочени към него от всички страни. В съзнанието му започнаха да се прокрадват съмнения. Ами ако Филип и Сот го зърнат и решат, че никога не са го виждали? Та нали той не изглеждаше като онзи Бен Холидей, когото познаваха. Беше обикновен непознат — при това не съвсем добре облечен. Той погледна дрехите си и си спомни окаяното си състояние. Доста парцалив търговец, помисли си горчиво той. Може да решат да не излязат. А ако не успее да поговори с тях, няма как да ги накара да му помогнат.

Следобедните сенки се издължиха. Търпението на Бен бе подложено на сериозно изпитание. Той ядно изгледа Еджууд Дърк. Не можеше да разчита на помощ от негова страна. Затворил очи и свил лапи под тялото си, котаракът дишаше толкова тихо, че изглеждаше като препариран.

Бен гледаше зейналите празни бърлоги насреща си. Слънцето продължаваше да клони на запад. Никой не се явяваше.

Космато и изпоцапано лице ненадейно надникна от дупката на една бърлога, отдалечена на десетина метра, последвано от друго лице непосредствено зад него. И двамата душеха с ноздри внимателно наоколо. Два чифта недовиждащи очи предпазливо се оглеждаха.

Бен облекчено си отдъхна. Бяха Филип и Сот.

Те го погледнаха с присвити очи.

— Добър ден, сър — каза Филип.

— Добър ден, сър — повтори като ехо Сот.

— Добър ден — грейна насреща им Бен и се изопна на дънера.

— Искали сте да търгувате, сър? — попита Филип.

— Искали сте да търгувате с нас? — попита Сот.

— Да. Така е, вярно — Бен замълча. — Имате ли нещо против да приближите, господа? Да ви кажа какво продавам.

Чупка гномите се спогледаха и се показаха на отслабващата светлина на слънцето. Набитите им космати тела бяха облечени в униформи на запасняци от Армията на спасението. Лицата им бяха тесни и обрасли като на пор. С присвити очи и сбръчкани носове, те душеха въздуха, чувствителни като ветропоказатели. Бяха прашни и кални от главата до петите.

Това несъмнено бяха Филип и Сот.

Бен почака да приближат на няколко крачки от него и им махна да дойдат още по-близо, след което каза:

— Искам първо да ме изслушате, разбирате ли? Само ме изслушайте. Аз съм Бен Холидей. Кралят на Отвъдната земя. Използвана бе магия, за да ме преобразят, но това е само временно. Рано или късно ще се върна към собствения си вид. А когато това стане, ще си спомня кой ми е помагал и кой не. Сега имам нужда от вас.