Черният еднорог

Сънят я споходи по средата на нощта, промъкнал се като майка в спалнята на своето дете — едно топло и успокояващо присъствие. Този път не изпита страх, а само тъга. Видя се как върви сред горски поляни и дървета, а черният еднорог гледа подире й като призрак, изникнал сякаш от неведомото, за да следи за живите. Появяваше се и изчезваше, като слънце иззад облак, ту сред огромни стари явори, ту сред полянка в малка елхова горичка. Не се появяваше целият, а само частично. Бе черен и се очертаваше смътно с изключение на очите — това бяха очи, побрали в себе си цялата тъга на света.

Уилоу се разплака пред израза на тези очи и сълзите започнаха да се стичат по бузите й, както спеше. В тези очи се четеше такава угриженост, такава неописуема болка. Те бяха като обсебени от нещо невъобразимо. В този сън черният еднорог не приличаше на онова митично същество, за което се говореше в легендите. Това бе едно крехко, търсещо създание, с което се бяха отнесли ужасно зле…

Тя се стресна от съня. Имаше още часове до зазоряване и нощният хлад я накара да потръпне. Крехкото й тяло цяло се разтърси от спомена за прошепнатите в съня й думи и с усета си на вълшебно същество тя почувства магическия им смисъл.

И изведнъж напълно осъзна, че присънилото й се е реално. Че истината се разкрива в този сън.

Тя се поизправи и се облегна на грубия ствол на бора, преглътна с пресъхнало гърло и се опита да разбере какво трябва да й разкрие сънят. Нещо я заставяше да го направи — може би очите на еднорога. Те сякаш очакваха нещо от нея. Вече не стигаше само да намери златната юзда и да я занесе на Бен. Това й повеляваше първият сън, онзи, който я бе тласнал към сегашното й скитане — но тя започваше да се съмнява в неговата истинност. В онзи сън еднорогът й се бе сторил напълно различен. Онзи бе палач, а този… може би жертва? Така й се струваше. В погледа му имаше такъв зов за помощ. Той сякаш я умоляваше да му помогне.