Черният еднорог

Ловецът млъкна, припомняйки си. Погледът му се рееше някъде отвъд Бен, към друго пространство и друго време, далеч от тук и сега.

— Много беше вълнуващо. Толкова хора на едно място — беше нечуван лов. От северните части на Мелкор трябвало да се присъединят тролове и някои от вълшебните племена на юг от Езерната страна. Изглежда еднорогът се канеше да се появи откъм юг — кой знае защо. Трябваше да тръгнем от източната граница и да вървим на запад, като направим верига по целия път от север до юг. От изток викачи и конници трябваше да ни водят, а от запад да ни пресрещнат групи, които да поставят капани. Хубаво го бяха измислили. Той леко се усмихна.

— Всичко започна според очакванията. Веригата започна да се придвижва от изток на запад, претърсвайки всичко по пътя си. Ловците като мен се разположиха сред хълмовете, откъдето можеха да наблюдават всяко движение по отсрещните поляни. Някои поеха на коне по фланговете от двата края, за да подбират всичко, което се криеше там. Голяма работа беше — толкова хора, толкова приготовления. Цялата долина се включи в огромния лов. Като че ли цял свят беше увлечен. Веригата се придвижваше на запад през целия ден от пущинаците до Риндуер и оттатък — викачи и гончии, конници и пешеходци, каруци с провизии, които кръстосваха напред-назад от замъците и селищата. Не знам как бяха успели да организират всичко това, но го бяха организирали. Плячката обаче я нямаше. Тази нощ спахме във верига, която се простираше от Мелкор чак до Сребърния дворец. Лагерни огньове се виеха като огромна змия от север та чак до юг. Виждахме я от хълмовете, където се бяхме разположили с Дейн и други ловци. Бяхме встрани от стана. Тези места ни бяха добре познати, а и бяхме свикнали да виждаме нощем като денем, тъй че стояхме да гледаме нещо да не се изплъзне в тъмното. И на втория ден беше същото. Стигнахме до подножията на хълмовете на запад, но не се натъкнахме на нищо. Отново си направихме стан и зачакахме. Стояхме на пост през цялата нощ.