Черният еднорог

Ловецът наведе очи и отпусна ръце.

— По-късно чух, че налетял точно на зъбите на преследвачите си. Профучал покрай тях, както вихър профучава през гора и изкоренява дърветата. Видели са го десетки хора. Може и да е имало начин да го хванат — но се съмнявам. Успял да премине през всички капани. Вярно, бяха го подгонили, но… Но знаете ли какво? — и ловецът пак вдигна очи. — Еднорогът се появил право пред лордовете на Зеленоречието и кралските хора — майко мила, направо пред тях се изпречил! А онзи магьосник, който организираше всичко, направил някаква нелепа магия — и започнали да валят цветя и пеперуди над всичко. — ненадейна усмивка се появи на устните му. — Представяте ли си — цветя и пеперуди?

Бен също се усмихна. Той си го представяше много добре.

Ловецът сви колене и ги обгърна с ръце. Усмивката му изчезна.

— Така завърши всичко. Ловът бе прекратен. След този случай всички се разпиляха и си отидоха. Говореше се, че трябва да продължи, да се направи нова верига откъм изток, но нищо не стана. Никой нямаше желание да участва. Нещо се беше прекършило. Всички като че ли се радваха, че еднорогът се е измъкнал. Или може би разбираха, че няма как да бъде уловен.

Ловецът вдигна суровите си очи.

— В странно време живеем. Казват, че кралят изхвърлил магьосника и кучето. Изхвърлил ги на мига, в който разбрал за станалото. Уволнил ги заради това, което направил магьосникът — или си въобразявал, че е направил. Макар че той едва ли би могъл нещо особено да направи и в единия, и в другия случай. Никой нищо не би могъл да направи с такова създание. За нас, смъртните, то е само привидение, нещо като сън…

Внезапно в очите на ловеца се появиха сълзи.

— Струва ми се, че когато премина покрай мен, го докоснах. Да, имам чувството, че го докоснах. Майко мила, още усещам копринената му кожа да ме докосва като огън, като… докосване на жена. На времето познавах една жена, тя ме докосваше така. Еднорогът ме докосна, и ето че вече не мога да го забравя. Мъча се да мисля за друго, да разсъждавам разумно за случилото се, но не мога да се освободя от това чувство — лицето му се изопна от вълнение. — Оттогава насам го търся. Надявам се, че сам може да имам повече късмет. Не че искам да го уловя, а и не бих могъл. Но искам отново да го видя. Да го докосна поне още веднъж. — за миг, само за миг…

И той отново прекъсна думите си. Огънят внезапно изпращя в тишината и се разгоря по-силно. Никой не помръдваше. Над долината се спускаше мрак и последните слънчеви лъчи се бяха скрили. Бен хвърли поглед към Еджууд Дърк. Котаракът лежеше със затворени очи.

— Така ми се ще да го докосна поне още веднъж, само за миг — тихо повтори ловецът.

И той насочи отсъстващия си поглед някъде отвъд Бен. И сякаш призрачното видение бе погълнато от последвалата тишина.