Магьосникът Куестър Тюс

Буниън предпазливо ги преведе през моста, който минаваше над мястото, където се срещаха няколко реки, над които се издигаше платото, върху което бе построен укрепеният замък на лорд Календбор. Градът в подножието изпращаше поредния ден. Чуваха се гласове на хора и рев на животни, подрънкване на железа и скърцане на дървени порти, усещаше се отмала и се носеше дъх на пот. Дружинката премина по улицата между къщите и магазинчетата; сградите бяха скупчени ниски и притъмнели в мъглата и само пламъчетата на свещите мъждукаха отвътре едва-едва. Пътят беше изровен и кален от дъжда и калта полепваше по обувките им и копитата на конете. Хората извръщаха глави подире им заинтригувани, но веднага преставаха да им обръщат внимание.

— Гладен съм! — проплака Филип.

— Краката ме болят! — добави Сот.

Но Парснип им изсъска предупредително и гномите отново млъкнаха.

Иззад мъглата и дъжда пред тях най-сетне се появи Риндуеър. Стените и парапетите, кулите и бойниците, целият този огромен замък бавно възправи очертанията си като чудовищен призрак, спотаен в нощта. Беше нещо огромно, издигаше се на стотина метра нагоре към небето и най-високите му заострени кули се губеха сред надвисналите облаци. От стълбовете бяха увиснали свити флагове, мъждукаха фенери и десетки мокри часовои стояха на стража по стените. Външните порти зееха отворени като огромни дървени челюсти, обковани с желязо, зад които се намираха спуснатите метални решетки. Вътрешните порти бяха затворени. Отстрани целият замък внушаваше страх и малката дружинка приближаваше със смесени чувства на безпокойство и трепет.

Стражът пред вратите ги спря, попита ги за какво са дошли и ги отведе на завет под една ниша под стената, докато бъде съобщено за пристигането им на лорд Календбор. Времето минаваше бавно, докато чакаха целите треперещи и преуморени в мрака и влагата. На Куестър му стана твърде неприятно; един представител на краля не беше редно да бъде държан да чака. Когато най-сетне дойде ескортът, който трябваше да ги придружи — двамина от по-нисшите благородници, веднага изпратени от Календбор с извинения за това, че са ги задържали, магьосникът изрази своето недоволство от проявеното отношение към тях. Те са представители на краля — хладно заяви той, а не молители. Ескортът просто им се извини още веднъж, не особено впечатлен, и те бяха поканени да влязат.

Оставиха конете си и товарните добичета и успяха да избегнат спуснатите решетки и вътрешния портал, като се промъкнаха през редица тайни проходи, прекосиха главния двор и стигнаха замъка, където влязоха през едва забележима странична вратичка, която им отключиха специално, и най-сетне минаха през няколко коридора, докато стигнаха огромна зала, озарена от голяма камина в най-отдалечения й край. В камината горяха едри трупи и беше почти задушно. Куестър леко потръпна и запримига срещу светлината.