Първият крал на Шанара

Свечеряваше се, затова той стана и тръгна по брега на Каролан, загледан в залеза. Небето се обагряше в златно и сребърно, щом светлината започна да избледнява и да се превръща в мрак. Тей изчака, докато факлите започнаха да озаряват града зад него, после се обърна и тръгна към дома на родителите си. Чувстваше се някак чужд и изолиран. Разрушаването на Паранор и смъртта на друидите сякаш бяха отрязали котвата му и той бе оставен да се носи по течението. Сега можеше единствено да изпълни волята на Бремен да намери Черния камък на елфите, и той беше решен да го направи. Едва след това би могъл да започне живота си отново. Зачуди се дали ще успее и къде.

Почти бе стигнал до дома си, когато един кралски вестоносец пристъпи от сенките и му съобщи, че трябва да тръгне с него веднага. Случаят очевидно беше неотложен, затова Тей не възрази. Обърна се по пътеката и последва вестоносеца обратно към Каролан и към палата, който приютяваше краля и доста голямото му семейство. Куртан Балиндарох бе петият от своята династия и кралското семейство се увеличаваше все повече с всяка следваща коронация. Сега в палата живееха не само кралят и неговата кралица, но и петте им деца, техните съпрузи и съпруги и над десетина внуци, многобройни лели, чичовци и братовчеди. Един от тях бе и Джърл Шанара, макар че той прекарваше повечето време в Дома на стражата, където се чувстваше значително по-удобно.

Палатът се появи пред погледа му, като светло петно на фона на тъмните Градини на живота. Но щом наближиха главния вход, вестоносецът го поведе надолу по пътека, която водеше към лятната къща в единия край на двора. Тей се огледа наоколо, мракът се бе спуснал над земята. Искаше да види Дома на стражата. Усещаше, че ги наблюдават, ако искаше щеше дори да разбере колко са на брой като използва магията си, но не можа да види нищо. В палата, зад светлите прозорци се мяркаха сенки, подобно на безлики привидения. Без да им обърне внимание, вестоносецът подмина главното здание и се отправи към мястото, където Балиндарох бе решил да го приеме. Тей се учуди на ненадейната покана. Дали не беше изникнало още нещо? Дали не се беше случила още някоя трагедия? Насили се да не гадае, а да изчака, докато получи отговорите.

Кралският пратеник го поведе директно към предната врата на лятната къща и му каза да влезе. Тей пристъпи вътре сам и мина през фоайето към жилищните помещения, където го чакаше Джърл.

Приятелят му сви рамене и вдигна безпомощно ръце.

— И аз знам колкото теб. Бях извикан, и ето ме.

— Каза ли на краля какво знаем?

— Казах му, че искаш незабавна аудиенция с Върховния съвет, че имаш спешни новини. Нищо повече.

Те стояха един до друг, потънали в догадки. Тогава предната врата се отвори и се появи Куртан Балиндарох. Тей се зачуди откъде е дошъл — от главното здание или беше подслушвал под прозорците в градината. Куртан беше непредсказуем. Физически той бе със средно телосложение и ръст, на средна възраст, леко прегърбен, малко посивял по слепоочията и по края на брадата, а по лицето и врата му бяха започнали да се очертават серия дълбоки бръчки. В него нямаше нищо отличително; изглеждаше съвсем обикновено. Той не притежаваше ораторска дарба или харизма на водач и бързо признаваше смущението си, когато бе завладян от него. Беше станал крал по обичайния начин, като най-голямото дете на предишния крал, и нито бе жадувал за властта, нито пък се беше свенил от нея. Онова, с което беше характерно властването му, бе, че той не демонстрира нито непредвидимост или жестокост, нито склонност към драматични и необмислени промени, затова поданиците му го приемаха по-скоро като благоразположен чичо.