Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
— Откъде знаеш толкова много неща? Чувствам се съвсем безпомощна пред теб.
Той и се усмихна; кафявите му очи бяха дълбоки, вечни.
— Съногадателите се различават един от друг, както обикновените хора. — Той допря дланите си. — Ще ти разкажа една история. Когато бях млад, почувствах за пръв път Върховното цяло. То се появи в Сънищата ми и вождът на моя клан ми каза, че трябва да стана Лечител. Усещането ми за Силата ставаше все по-силно. Една година по време на Сборището Котешка опашка ни донесе Вълчия Талисман. Аз го вдигнах и почувствах Силата му. Същата нощ ме споходи Съновидение за Слънчевите хора и за бъдещето. Напуснах племето си, за да дойда тук и да се науча да Сънувам.
Той спря за момент, потънал в спомените си.
— Когато докоснах Вълчия Талисман, в съзнанието ми се отвори врата. Разбрах какво е желанието на Силата. Сънувах Първия човек — той Танцуваше с огън и ми показа пътя на север, към Слънчевите хора.
— Но ти не отиде при тях?
Пеещите камъни поклати глава.
— Опитах се няколко пъти, но Съновидението непрекъснато ме връщаше тук. Виждаш ли, Сънят е капан. Нещата от този свят постепенно стават все по-маловажни за теб. Аз бях открил Върховното цяло, оглушителното мълчание, ослепителната тъмнина… екстаза на самотата.
Нейната душа също се бе докоснала до тази свобода; тя разбираше думите му.
Той сведе глава, загледан в съсухрените си от възрастта ръце.
— За някои мъже най-важното нещо е чифтосването, за други — ловът, за трети — положението и престижът. За мен съществуваше само Върховното цяло. — Той си пое дъх и каза: — Как можех да се откажа от него? Не бях достатъчно силен.
Тя чувстваше Силата на душата му. Изпълнена със страхопочитание, прошепна:
— И смяташ, че аз съм достатъчно силна?
Той вдигна ръце:
— За мен Сънят означава всичко. За теб трябва да бъде само част от останалото. Усещам тревогата на Първия човек. Слънчевите хора не могат да унищожат Върховното цяло, но могат да го променят, да променят всичко, което е създал Първият човек. Могат да превърнат Спиралата в нещо съвсем различно.
— Но защо Силата не се намесва?
Бръчките по старото му лице изразяваха тъга.
— Силата не се занимава с живота на хората. Първият човек създава Спиралата, но Върховното цяло не се меси в делата на този свят, макар и да е навсякъде в него. Помниш ли историята на Сътворението, която са ти разказвали като малка в лагера Трите устия?
Тя вдигна глава към необятното небе.
— Създателят направил Първият свят. Сътворил всички животни, растения, насекоми и хора. Но хората започнали да създават проблеми. Животните се ядосали, защото хората се смятали за по-велики дори от Създателя. Когато той видял какво става, създал Втория свят в небето и направил слънцето, луната и звездите. Племето на вълка разказва, че той се превърнал в огромен паяк, за да създаде всичко това. Земните хора пък разправят, че той създал Втория свят само за да се отдели от хората, но душите им започнали да долитат там и отново да създават проблеми. Затова земните хора заравят своите мъртъвци — връщат ги на земята, която ги е хранила. Създателят решил, че ако сътвори Трети свят, ще разреши проблема окончателно. В Третия свят той поставил Духовете, за да помагат и упътват хората. Междувременно обаче нещата в Първия свят се били влошили до такава степен, че дори и Духовете не можели да помогнат. Най-накрая Създателят сътворил Четвърти свят — този, в който се намираме сега — и направил дупка в Първия свят, през която Първият човек извел добрите хора.
— Точно така — кимна Пеещите камъни. — Хората от Първия свят се забулили в илюзии и забравили мястото си.
Бяла пепел хвърли нервен поглед към стареца.
— Слънчевите хора разказват друга легенда. Разправят, че в началото целият свят се състоял само от вода. Гръмовната птица нямало къде да кацне и отправила призив за помощ. Богът-мечка чул молбите на Гръмовната птица, гмурнал се и извадил кал, на която тя да може да кацне. Гръмовната птица била толкова щастлива, че оформила калта и направила от нея огромна планина, а Богът-мечка отишъл и седнал на върха и. Създателят видял какво е станало и направил хората и животните от калта. Когато Богът-мечка погледнал надолу и видял животните и хората, той слязъл от планината и ги научил как да живеят.
Очите на Пеещите камъни засияха.
— Хубава легенда. Бих искал някой път да чуя и други легенди на Слънчевите хора. Легендите притежават Сила. Те са път към познанието… чрез тях човек научава много повече, отколкото си мисли, че знае. Кажи ми, Бяла пепел, спомняш ли си какво станало, когато Първият човек излязъл през дупката между световете?