Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
— Твърде е възможно — повтори Робладо. — Както ни ги описаха хората, които са ги видели, предположихме, че са юти. Но може да сме сгрешили. Хората бяха толкова изплашени, че можаха да ни кажат много малко нещо. Освен това индианците са се явявали само нощем.
— Защо мислите, че са хикарили? — попита комендантът, като започна да диша спокойно.
— Отчасти защото са били малобройни — отговори Карлос. — Ако бяха юти …
— Но те не са били толкова малобройни! Овчарите казват, че били голяма шайка. Откарали са огромно количество добитък. Трябва да са били значителна сила, иначе не биха се осмелили да слязат в долината — това е положително.
— Аз съм убеден, ваше превъзходителство, че не са били многобройни. Една малка дружина от вашите храбри войници ще успее да върне и тях, и плячката им.
При тия думи разтакаващите се лансеро поизправиха дребните си снаги, за да изглеждат по-високи.
— Ако са хикарили — продължи Карлос, — няма защо да вървя по следите им. Те не живеят към Ляно. Тръгнали са нататък, само за да ви заблудят при преследването. Зная где се намират те сега — в планините са.
— Ха! Нима мислите, че са в планините?
— Уверен съм; няма и петдесет мили оттук. Ако ваше превъзходителство се съгласи да изпрати само една дружина, мога да я отведа право при тях, и го без да вървя по следите, които извеждат от долината, и които, според мене, са лъжливи.
Комендантът и Робладо се отдръпнаха от парапета и поговориха няколко мига съвсем тихо.
— Добре ще бъде — прошепна Робладо; — всъщност тъкмо това ви трябва. Козовете като че падат сами в ръцете ви. Ще изпратите дружина по искане на този приятел, който няма никакво значение тук! Ще направите услуга и нему, и на себе си едновременно! Уверявам ви, че ще е много добре!
— И той да бъде водач ли?
— Да бъде! Толкова по-добре — така всички ще останат доволни. Той няма да намери своите хикарили … — Ха, ха, ха!… То се знае; но нека си опита щастието, глупакът!
— А да предположим, приятелю, че попадне на нашите следи?… На добитъка?
— Той няма да върви в тази посока; освен това, ако тръгне нататък, ние не сме длъжни да вървим по следите, които ще избира; но той каза, че няма да води нататък… че не възнамерява да върви по следите. Знаел някакъв лагер на хикарилите в планината… Много е възможно; а да ги подгоним, ще е все пак прослава. Няколко скалпа ще бъдат хубава украса за вратата ни; там не се е виждало такова нещо, откакто сме дошли тук! Какво ще кажете? Касае се само за петдесетина мили езда!
— Нямам нищо против — работата изглежда да е наред; но сам аз няма да отида. Не ми се иска да бъда с тоз приятел нито там, нито гдето и да е. Предполагам, че разбираш.
Комендантът погледна многозначително другаря си.
— О, разбира се, разбира се — отговори Робладо.
— Дружината може да поведеш ти; а ако не си склонен да го сториш, изпрати Гарсиа или сержанта.
— Аз ще отида — каза Робладо. — Така ще е по-сигурно. Ако ловецът се опита да тръгне по някои следи, ще мога да го отклоня или да откажа да вървя по тях … Да, по-добре ще е да отида аз. Ей, богу, иска ми се да се счепкам с тези индианци. И надявам се да донеса някоя „коса“, както казват те. Ха, ха, ха!
— Кога ще тръгнете?
— Още сега. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Така е най-добре за всички участници и ще докажем готовността и родолюбието си. Ха, ха, ха!
— Най-добре дайте нареждане, на сержанта да приготви хората, докато аз зарадвам нашия ловец.
Робладо побърза да слезе от асотеата и още в следния миг тръбата засвири „сбор“.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Докато траеше този разговор, ловецът седеше неподвижно на коня си там, гдето бе спрял още отначало. Двамата офицери не се виждаха вече, защото се бяха отдръпнали по-навътре на асотеата и високият парапет ги закриваше. Но Карлос предполагаше каква е целта на временното им оттегляне и чакаше търпеливо.
Войниците, които се въртяха около входа и разглеждаха и него, и коня му, бяха вече четиридесетина души; но щом тръбата засвири познатия зов, те се прибраха към конюшните и пред вратата остана само часовоят. Понеже бяха чули разговора и войниците, и той, отгатнаха защо се свири сбор. Карлос беше уверен, че искането му ще бъде изпълнено, при все че комендантът не бе му казал още нищо.
До този момент ловецът на бизони не бе обмислил определен план за действие. И как би могъл да го стори, когато толкова много неща зависеха от случая? Само една мисъл беше ясна и определена в съзнанието му — да остане насаме с Вискара. Дори и за миг да е, пак стига!
Той чувствуваше, че всяка молба ще бъде напразна, ще е само губене на време и може да завърши със собственото му поражение и смърт. За отмъщението стига и един нож; понеже мисълта за нещастието на сестра му не го напускаше, той гореше от жажда за мъст. Почти не помисляше за това, което ще стане после. За бягството се уповаваше на случая и на собствените си ненадминати сили.