Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
— Още сега, негоднико! По-скоро… И викай тези, които знаят … Да я изведат! По-скоро … Цял пламтя …. Още миг и…
— О, боже!… Ти ще ме убиеш … Един миг … Почакай! Ха!
Последният възглас се отличаваше от другите. Бе ликуващ, победен вик.
Комендантът гледаше към стълбата, отгдето бе дошъл Карлос, а ловецът гледаше в противоположна посока. Затова едва когато вдигнатата му десница бе уловена и извита назад от друга силна ръка, той забеляза, че на покрива имаше още един човек. Той успя да изтръгне ръката си, като същевременно се обърна и се озова пред един военен, когото позна веднага: беше лейтенант Гарсиа.
— Не разговарям с вас — извика му ловецът. — Стойте настрана!
Без да продума, офицерът извади пистолет и го вдигна, за да се прицели. Карлос се втурна към него.
Чу се гърмеж: димът обгърна за миг Гарсиа и ловеца на бизони. Чу се, че единият се строполи тежко на плочите, а следния миг другият изскочи явно невредим из облака.
Изскочил бе ловецът, от стиснатия в ръката му нож още капеше кръв.
Той изтича към мястото, гдето бе оставил коменданта, но последният бе изчезнал. Беше на другия край на асотеата и тичаше към стълбата за офицерските жилища.
Карлос разбра веднага, че не ще може да го настигне, преди да стигне стълбата; а да го преследва долу, би било безумие, защото изстрелът бе предупредил всички.
Той преживя един миг на отчаяние… но само един кратък миг, защото още в следната минута светла мисъл озари ума му… Спомни си за пушката. Може би ще успее да повали коменданта с нея.
Грабна оръжието, изскочи от задимения кръг и вдигна пушката до рамото си.
Вискара бе стигнал до стълбата и вече се смъкваше в отвора й, напомнящ яма. Над стената се виждаха само главата и раменете му, когато някаква подсъзнателна мисъл го накара да се спре и да се обърне назад. След като бе стигнал дотам, отдето можеше да получи подкрепа, страхливецът бе преодолял отчасти страха си и погледна назад от любопитство — да види Дали борбата между Гарсиа и ловеца на бизони е свършила. Смяташе да се спре само за миг, но тъкмо когато се обърна, пушката гръмна и куршумът го търколи До долния край на стълбището!
Ловецът на бизони видя, че изстрелът бе улучил… Видя освен това, че Гарсиа е мъртъв… чу дивите викове за мъст, които идваха отдолу, и разбра, че ако не успее да се спаси с бягство, ще бъде обкръжен и пронизан от стотина копия.
Първата му мисъл бе да слезе по стълбата, отгдето бе дошъл. Другият път водеше към двора, вече препълнен с войници.
Той прескочи трупа на Гарсиа и изтича към стълбата.
Но оттам идваха множество въоръжени мъже. Пътят за бягство беше пресечен.
Той прескочи пак мъртвеца, изтича по асотеата, прескочи външния парапет и погледна надолу.
Скокът, който трябваше да направи, беше ужасен, но нямаше никаква Друга надежда за спасение. Няколко копиеносци се бяха качили вече на покрива и се втурнаха С насочени напред щикове. Чу се изщракване на карабини, край ушите му свирнаха няколко куршума. Нямаше време за колебание. Той зърна доблестния си жребец, извил гордо глава и захапал юздата. „Жив е още, слава богу!“
Насърчен от тази гледка, Карлос скочи отгоре и стъпи невредим на земята.
Остро изсвирване докара веднага коня му; в следния миг ловецът на бизони се бе метнал вече на седлото и препускаше из полето.
Подире му свистяха куршуми и препускаха ездачи, докато те излязат из вратите на казармата, Карлос стигна до края на гъсталака и изчезна зад зелената завеса на Дивия листак.
Един взвод копиеносци, предвождани от Робладо и Гомес препускаше подир него. Когато наближиха гъсталака за най-голяма тяхна изненада между храстите се показаха двадесетина глави и ги посрещнаха с див боен вик.
— Индиански бойци! — Диваци! — извикаха копиеносците и се спряха, а някои дори се върнаха веднага уплашено назад. Заповядано бе на всички да спрат и преследвачите чакаха да пристигнат подкрепления. Излезе целият гарнизон, гъсталакът бе обграден и най-после претърсен. Но не бяха намерени никакви индианци, при все че следите от животните им се виждаха по всички посоки из гъсталака.
След няколкочасово лутане Робладо и войниците му се върнаха в пресидия.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Гарсиа беше мъртъв, но Вискара не, при все че когато го вдигнаха от мястото, гдето бе паднал, приличаше на човек, който няма да живее дълго, и се държеше като човек, който се страхува от смъртта. Лицето му беше окървавено, на едната му буза имаше изгаряне от куршум Но все пак беше жив — стенещ и шепнещ. Не можеше да става дума за разбрано говорене, защото няколко зъба бяха отнесени от куршума.