Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

От време на време ходеше на лов в земите на старите си приятели — вакоите, — които го посрещаха всякога с радост и още го почитаха за свой вожд.

Нищо вече не се чу за Сан Илдефонсо. Никакво заселище не се основа пак в прекрасната долина. Тагните — освободени от робството, в което падретата ги бяха вплели — хвърлиха с радост полуцивилизования живот, на който ги бяха приучили. Някои си потърсиха подслон в други заселища, но повечето се върнаха към старите си навици и станаха пак прерийни ловци.

Съдбата на Сан Илдефонсо би направила може би по-голямо впечатление в други времена; но тя съвпада с особена епоха от историята на Испанска Америка. Тъкмо по това време испанската власт в американския континент започна бързо да запада и гибелта на Сан Илдефонсо беше само отделен епизод измежду много други, пак така драматични. Почти по същото време падна Гран Киаира, Або Чилили и стотици други прочути селища. Всяко имаше своя история … и свой кървав роман… много по-интересен може би от току-що разказания от нас.

Само случаят ни отведе в прелестната долина на Сан Илдефонсо … и пак случаят ни срещна с човек, който помнеше легендата — легендата за белия вожд.