Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

— Така ли мислиш? — запита Вискара, като успя да си възвърне отчасти самообладанието при това предположение.

— Несъмнено! Каква друга ще е? Той не може да подозира истината. Как би могъл да я подозира, ако не е магьосник като майка си? Останете, гдето сте. и да чуем какво има да ни каже. Можете да поговорите с него от асотеата, разбира се, а той да стои долу. Ако прояви пак нахалство, каквото е проявявал вече и към двама ни, ще го арестуваме и ще го оставим няколко часа в калабосото. Надявам се, че този приятел ще ни даде повод за това, защото не съм, забравил още безочливостта му на фиестата.

— Имаш право, Робладо; ще остана да го изслушам. Така ще е по-добре, мисля, и ще се отстрани всяко подозрение. Макар че, както казваш, той може и нищо да не подозира.

— А ако му окажете подкрепата, която ще ви поиска, може окончателно да го заблудите и дори да го направите свой приятел … Ха, ха, ха!

Мисълта беше приемлива и се понрави на Вискара. Той реши веднага да действува по предлагания начин.

Този разговор бе воден набързо и трая само няколко минути — откакто зърнаха наближаващия конник, докато той спря пред стената. През последните двеста метра конникът бе яздил бавно и с почтително изражение — сякаш се страхуваше да не покаже дързост, ако наближи седалището на властта с каквато и да е самохвална проява на ездаческо изкуство. Прекрасните му черти носеха отпечатъка на скръб, но нищо не издаваше чувството, което преобладаваше в този миг в сърцето му. Когато наближи, той свали сомбрерото си за почтителен поздрав към двамата офицери, чиито глави и рамене едва се виждаха над парапета; а като дойде на десетина стъпки от стената, дръпна юздите на коня и пак свали шапка, като зачака да му заговорят.

— Какво има? — запита Робладо.

— Caballeros! Искам да говоря с коменданта!

Това бе казано с тона на човек, — който ще иска някаква услуга. То вдъхна доверие на Вискара, както и на дръзкия негодник, който — макар че твърдеше противното — имаше все пак някакви тайни съмнения за целта на ловеца. И сега обаче стана ясно, че първото му предположение е било вярно; Карлос идваше да им иска подкрепа.

— Аз съм — отговори Вискара, който не бе се съвзел напълно от уплахата си. — Аз съм комендантът. Какво има да съобщиш, човече?

— Искам една услуга, ваше превъзходителство — и ловецът на бизони пак се поклони смирено.

— Нали ви казах — пошепна Робладо на началника си. — Всичко е наред, господин полковник.

— Добре, приятелю — отвърна Вискара с обичайното си високомерно и покровителствено държане. — Да чуя. Ако не е нещо неразумно …

— Услугата, която ще искам, ваше превъзходителство, е много голяма, но, надявам се не е неблагоразумна. Уверен съм, че ако няма да попречи на вашите многобройни задължения, не ще ми я откажете, защото грижите ир трудът, които вече сте си дали по същия случай, са всеизвестни. — Нали ви казах — прошепна пак Робладо.