Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
И се опита да влезе. За негово щастие — както и за щастието на часовоя — опитът сполучи. Войникът — ленив и нехаен — бе чул неотдавнашния разговор и не подозираше намеренията на ловеца. Противопостави се малко, но Карлос отговори веднага, че трябва да поговори с коменданта, който го повикал на асотеата. Това задоволи донейде войника — макар и неохотно, той го пусна да мине.
Щом влезе, Карлос изтича по стълбите и се промъкна като котка с крадливи безшумни стъпки. Мокасините му не правеха никакъв шум, тъй че, когато се изкачи на покрива, комендантът — макар и само на шест фута от стълбата — не бе го усетил.
Ето го… самия Вискара… тиранина … грабителя… похитителя на сестрината му невинност и чест… Ето го на шест фута от брата отмъстител… на шест фута от цевта на заредената му пушка, без да знае ужасното си положение! Лицето му беше обърнато в противоположна посока… и той не виждаше своята гибел.
Ловецът го погледна за миг, после огледа стените, за да се увери, че няма никой горе. Знаеше, че на кулите има двама часови. Те не се виждаха — бяха на външните стени и не се забелязваха от мястото на Карлос. Нямаше никой друг. Само врагът му. Той го погледна отново.
Би могъл да го простреля в гърба и такава мисъл мина през ума му, но веднага изчезна. Карлос бе дошъл да отнеме живота на този човек, но не по такъв начин. И благоразумието дори подсказваше друг, по-добър план. Ножът щеше да свърши работата по-безшумно и даваше по-сигурна възможност за бягство.
С това намерение той положи леко приклада на пушката си на пода и облегна цевта на парапета. Желязото опря о камъка със слабо звънтене. Колкото и да бе леко, то стигна до слуха на коменданта, който се обърна изведнъж и трепна, като видя неканения гост.
Отначало той се разгневи, но гневът се превърна бързо в тревога при вида на ловеца, чието изражение се бе съвсем променило през това кратко време.
— Как дръзвате да се промъквате, господине? Как дръзвате …
— По-тихо, господин полковник! По-тихо… може да ви чуят!
Сдържаният, дрезгав глас и твърдият, повелителен тон изплашиха страхливия негодник, към когото бяха отправени тези думи. Той видя, че лицето и държането на човека, застанал пред него, изразяват непреодолима, отчаяна решителност, която казваше ясно: „Ако не се подчиниш, ти си мъртъв!“
Това изражение се подкрепяше и засилваше от блестящото острие на дългия нож, който ловецът на бизони здраво стискаше.
Вискара пребледня от страх при тези явни доказателства. Той разбра намеренията на Карлос. Искането на военна помощ беше само хитрост, за да се приближи към него. Ловецът бе открил следите, знаеше вината му и братът бе дошъл сега да иска да се поправи злото или да отмъсти! Ужасът на съня се върна заедно с ужаса на страшната действителност, пред която-бе изправен. Вискара почти не знаеше какво да каже; едва можеше да говори. Огледа се безумно с надежда да види някаква подкрепа. Не се виждаше нито лице, нито сянка — нищо освен сивите стени и смръщеното лице на страшния противник. Би извикал за помощ, но лицето и гневното държане предупреждаваха, че такъв вик би бил последният, издаден от него. Най-после проговори задъхано:
— Какво искате?
— Искам сестра си!
— Сестра си?
— Да, сестра си.
— Не зная, Карлос. Тя не е тук … Аз …
— Лъжеш! Тя е тук! В тази сграда. Виждаш ли; кучето вие долу пред вратата. Защо?
Карлос посочи към една врата в долния край на сградата, гдето в това време Сиболо скимтеше и се въртеше с явно желание да влезе! Един войник се мъчеше да го прогони.
Вискара погледна неволно в тази посока. Видя кучето, но не посмя да му извика. Острата стомана блестеше пред очите му. Ловецът повтори въпроса.
— Защо?
— Не… не … зная …
— Пак лъжеш! Тя е влязла през онази врата! Где е сега? Казвай по-скоро!
— Заявявам, че не зная. Вярвай ми!
— Лъжлив негодяй! — Тя е тук! Аз проследих целия ти път … Хитростите не ти помогнаха! Отречи още веднъж … и пронизвам сърцето ти Тя е тук. Но где точно? Где… Питам аз?
— О, не ме убивай! Ще кажа всичко. Тя … тя … е тук. Кълна се, че не съм й сторил нищо; кълна се, че не съм …
— Хайде, негоднико! Застани ей тук — до стената! По-бързо!
Ловецът посочи едно място, отгдето се виждаше част от patio-то, т. е. от двора. Заповедта му бе незабавно изпълнена, защото страхливият комендант знаеше, че в противен случай го чака сигурна смърт.
— Дай заповед сега да я изведат! Знаеш кому си я поверил. Дръж се хладнокръвно и спокойно, чуваш ли! При какъвто и да е знак с дума или движение, към твоите подчинени ножът ще прониже ребратати! Хайде
— О, господи!… Господи!… Това ще ме погуби! Всички ще узнаят … Гибел!… Гибел!… Моля ти се, имай милост… Имай търпение! Ще ти я върна … кълна се… още тази нощ!