Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Раната беше засегнала само лицето. Нямаше никаква опасност за живота му, но местният лекар, млад човек, не владееше достатъчно добре занаята си, за да може да успокои ранения, и Вискара прекара няколко часа, без да знае участта си.
Гарнизонният лекар бе починал неотдавна и мястото му беше още незаето.
До вечерта в пресидия владееше възбуда — а не по-малка беше и възбудата в града. Цялото селище бе развълнувано от смайващата новина, която обзе долината надлъж н нашир като прериен пожар.
Тя се разпространи в два различни слуха. Единият бе, че селището е обкръжено от индианци, предвождани от Карлос, ловеца на бизони; че трябва да са били многобройни, щом са нападнали открито самата крепост, но били отблъснати от храбрите войници след отчаяно сражение, в което паднали мнозина убити и от двете страни; че били убити всички офицери, включително и комендантът; че трябваше да се очаква ново нападение през настъпващата нощ, най-вероятно срещу града. Това беше първият слух.
Другият слух беше, че индианските роби се разбунтували; че ги предвождал Карлос, ловецът на бизони; че извършили несполучливо нападение против пресидия, при което — както се твърдеше и в първия слух — били отблъснати от храбрите войници с големи загуби и за двете страни, включително коменданта и офицерите му; че това било само първото избухване на един голям заговор, обединяващ всички тагни в заселището, и че нападението ще бъде несъмнено повторено през нощта.
За хората, които разсъждаваха, и двата слуха бяха неразбираеми. Защо индианските бойци ще нападнат пресидия, преди да нападнат много по-беззащитния град и многото богати асиенди? И отгденакъде Карлос, ловецът на бизони, ще е техен вожд? Защо пък именно той, който бе току-що пострадал от диваците? Из цялото селище се знаеше, че отвлечената девойка е негова сестра. Така че предположението за индианско нападение под негово предводителство изглеждаше съвсем невероятно.
Идваше ред след това на заговора и бунта. Но ето че робите индианци си работеха спокоймо из нивите, числящите се към мисията се занимаваха с обичайните си занятия. Вестите от нивите гласяха, че и там няма никакви признаци за заговор! Бунт на тагните под водачеството на ловеца на бизони изглеждаше по-правдоподобна от двете новини; защото всички знаеха, че тагните не са доволни от участта си — но засега нямаше никакви изгледи за бунт от тяхна страна. Всички бяха заети с обичайните си занимания. Кои бяха тогава бунтовниците? Така че и двата слуха изглеждаха крайно невероятни.
Почти половината население на града се събра скоро около пресидия и след като се казаха най-странни приказки, най-после се разбра какво е станало.
Но действителността беше необяснима и смайваща като самите слухове. Защо ловецът на бизони ще напада офицерите от гарнизона? Какви индианци са го придружавали? Бойци ли, или „mansos“ — диваци ли, или бунтовници?
Най-чудното беше, че самите войници, участвували във въображаемата битка, не можеха да отговорят на тези въпроси. Едни казваха едно, други — съвсем друго. Мнозина бяха чули разговора между Карлос и офицерите, но този разговор, макар и напълно естествен сам по себе си, правеше цялата история още по-сложна и необяснима, когато я свържеха с последвалите случки. Войниците не можеха да дадат никакви обяснения и хората се прибраха по домовете си, за да гадаят и разискват сами станалото. Ширеха се различни предположения. Някои мислеха, че ловецът на бизони е Дошъл с добронамереното желание да получи помощ против индианците — че придружаващите го са били само няколко тагни, събрани от него, за да му помогнат при преследването, — но комендантът, след като обещал отначало да го подкрепи, впоследствие отказал и това предизвикало странното държане на ловеца!
Едно друго предположение намери повече поддръжка от това. То беше, че предопределена жертва на ловеца е бил капитан Робладо; че Карлос е бил подбуждан в случая от ревнивост? защото, държането му в деня на фиестата беше всеизвестно И много осмивано… че като не успял да намери Робладо, се скарал с коменданта и така нататък.
Колкото и невероятно да беше това предположение то имаше много поддръжници, защото хората не знаеха истинските подбуди за поведението на ловеца. Тези подбуди бяха известни само на четирима души в пресидия и на трима души навън. Повечето хора не ги и подозираха дори.
Всички бяха съгласни в едно — в осъждането на Карлос ловеца. И бесилката беше малко за него; всички му предричаха жестока отплата, щом го заловят. Неблагодарността му се преувеличаваше. Само преди един ден същите тия офицери бяха тръгнали заедно с войниците си за негово добро! Този човек трябва да е луд! Сигурно майка му го е омагьосала.