Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Наго беше водачът на лова, но сега Тал трябваше да заеме мястото му. За да забави кръвотечението, взе ризата на Наго, стегна я колкото се може по-силно около раната и каза на братовчедите им да отнесат ранения обратно в лагера.
После спря до бизона и му благодари, че се е погрижил за клана им. Никога досега не бе имал привилегията да пее заклинанието за убит бизон, но знаеше думите и ги изрече с чувство. Останалите мъже кимнаха одобрително и се нахвърлиха върху горещия труп, за да започнат ритуалното разфасоване.
Тал се отдръпна и побягна с все сили към високите треви на саваната. Баща му го бе учил как да ловува и как да припява заклинанията. Сега бе време да използва знанието, което му беше предала майка му.
Майка му беше мъртва от две години. Напусна света заедно с новородената си дъщеря след мъчително и тежко раждане. Тя не бе от Клана на бизона. Наричаше своите роднини хора от Мечата планина. На младини попаднала в изненадващо наводнение и била отнесена от племето си. Може би те се бяха спасили, може би бяха загинали. Тя така и не разбра участта им. Бащата на Тал, който по онова време бил млад, ловувал със старите и се натъкнал на нея в гората. Тя била премръзнала и гладна и той я взел със себе си. Харесал я и макар това да довело до завист и разпри в клана, я взел за своя половинка.
Нейните хора били лечители и тя беше умела в приготвянето на лапи, знаеше какви листа, корени и кори да се дъвчат за различни заболявания. Тал помнеше как един горчив лист бе спрял болките във венците му, когато беше малък, и как една вкусна кора охлаждаше тялото му, когато го бе налегнала треска.
Откакто проходи, момчето вървеше след майка си, събираше билки и корени из гората и поляните и й помагаше да ги отнесат в лагера в кесии от еленова кожа.
Паметта му винаги е била изумителна. Достатъчно беше да чуе веднъж крясък на птица или заклинание, за да ги запомни завинаги. Можеше само веднъж да помирише цвете, да види животинска следа или листо, да чуе обяснението на нещо — и полученото знание си оставаше завинаги в него.
И не само умът му бе пъргав. Още от най-ранна възраст се отличаваше и със сръчност. Научи се как да отцепва дълги тънки пластини от кремъчното ядро. Още преди да възмъжее, бе станал най-добрият майстор на инструменти в клана. Можеше да обработва дърво и кожа с умението на по-старите мъже, правеше копия, които летяха право, и оформяше идеално балансирани атлатли. Години наред Наго кипеше от гняв заради уменията на брат си, но Тал нито за миг не бе спрял да го уважава, защото винаги бе смятал, че един ден именно Наго ще стане водач на клана.
Майка му го научи и да рисува. Хората от Мечата планина имаха отдавнашна традиция да украсяват скалните заслони и пещерите с изображенията на огромни животни от въглен и охра. Тя надраскваше натуралистични очертания на мечки, коне и бизони в калта или пръстта, а после момчето вземаше пръчката от ръката й и ги копираше.
Когато стана по-голям, събираше цветни камъчета и глина и ги стриваше да направи бои, които размазваше по тялото си, за да разсмее възрастните.
Не знаеше що е покой. Винаги беше в движение, винаги тичаше да направи нещо.
Сега дробовете му горяха от изтощението. Не разполагаше с много време. Кръвта изтичаше от тялото на Наго с всяка стъпка.
Майка му го беше научила как да приготвя и много лапи. Имаше лапи за колики, за настинка, за възпаления, за циреи, за болки в главата и зъбите. Имаше лапи за рани — за стари рани, които сълзяха и воняха като раната на баща му, а също и за пресни и кървящи като на Наго.
Основната съставка за спирането на прясна кръв бе една яркозелена лоза, която се виеше около кората на млади дървета. По същия начин, по който задушаваше дърветата, беше му обяснила майка му, тя може да задуши и потока кръв. Тал знаеше къде да я намери — на една горска поляна до реката.
Трябваше му също и определен вид ягода, която държеше раната чиста. Недалеч от същата поляна имаше доста храсти, по които растеше плодът.
И накрая, за да свърже лапата и да стане тя достатъчно обемна, та да запълни раната и да събере краищата й, му трябваше голямо количество жълта трева. Такава се намираше навсякъде и бе винаги в изобилие.
Времето беше топло и Кланът на бизона живееше в открит лагер. На два дни път към залязващото слънце имаше скален навес, който предпочитаха за студените месеци, но през този сезон им бяха достатъчни навесите от млади дръвчета и еленови кожи, които се развяваха леко на следобедния ветрец.