Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Наго беше положен в сянката на един от навесите. Скърцаше със зъби от болка. От превръзката му се процеждаше кръв.
Тал изтича при него. Беше съблякъл собствената си риза и бе донесъл в нея растенията и плодовете, които му бяха нужни за лапата.
Всички двайсет и двама от клана, мъже, жени и деца, се събраха наоколо, но се дръпнаха, когато дойде накуцващият баща на Тал. Старецът започна да умолява единия си син да спаси другия.
Тал се зае за работа. Донесоха му старата каменна купа на майка му и той яростно започна да реже лозата на малки парченца с кремъчния си нож. Една от лелите му смачка плодовете между големи лъскави листа с длан и изсипа сока им в купата. Тал добави парчетата от лоза и ги стри с гладък речен камък. После наряза стръковете жълта трева и ги смеси с червената каша в купата.
Готовата лапа беше гъста и лепкава.
Тал каза на брат си да бъде силен като бизона, който бяха убили. Загреба от сместа, наложи я върху откритата рана и започна да я натиква в зейналата дупка, докато не остана място за повече.
Наго бе храбър, но изтощението от стискането на зъби взе връх, клепачите му потрепнаха и се затвориха.
Тал остана буден тази нощ. И следващата. И следващата.
Всеки ден оставяше брат си само колкото да събере още съставки, за да бъде лапата прясна.
Правеше кратките си разходки сам, но не защото другите не искаха да отидат с него, а защото обичаше да е сам. Убоас, една от братовчедките му, особено много обичаше да върви след него. Същото се отнасяше и за братчето й Гос, което непрекъснато се мъкнеше подире й.
Убоас беше бърза и хубава и Тал знаеше, че ще станат двойка, но въпреки това искаше да остане сам. Когато тя отказа да се върне в лагера, той просто й избяга, както тя избяга от брат си. Когато се отърва от нея, Тал погледна назад. Видя я в далечината как се връща при брат си и го хваща за ръката.
Тал беше на поляната и режеше лозите, когато ги видя.
Всъщност, най-напред чу тихото им бърборене. Нещо като думи. Напрегна слух, но не разбра нищо.
В края на поляната две дървета бяха достатъчно раздалечени едно от друго, за да види една фигура, после втора.
Беше чувал за тях. Хората сенки, нощните хора, другите — кланът му имаше няколко имена за тях, — но никога досега не ги бе виждал. И тази първа среща бе кратка, продължи само няколко мига.
Единият бе стар като собствения му баща, другият — по-млад, като него. Но и двамата бяха по-ниски и дебели от собствените му хора, а брадите им бяха по-червени и дълги. Младият имаше гъста брада, не мъх като неговия. По-старият пък изглеждаше така, сякаш никога не бе подрязвал брадата с кремък, какъвто бе обичаят на Клана на бизона. Носеха копия, но те бяха тежки и дебели, добри за мушкане и безполезни за мятане. Дрехите им бяха груби и мъхнати, мечешки кожи, доколкото можеше да определи, много неудобни в тази жега.
И после, след като размениха мигновени погледи, само колкото да отбележат присъствието на Тал, непознатите изчезнаха.
Последната нощ на Наго бе бурна.
Нямаше съмнение, че лапата на Тал бе подействала донякъде добре — раната остана чиста и миришеше на прясно, кръвта почти бе спряла да тече. Брат му обаче бе изгубил твърде много кръв след намушкването и нямаше лек или заклинание, които да предотвратят резултата.
През последните часове тялото му се поду и престана да уринира. Не преглъщаше капките вода, които изливаха с листо в устата му. По зазоряване дишането му се забави, а после спря.
Когато жените заплакаха, небето се разтвори и заваля топъл дъжд — знак, че предците им са приели сина на водача в своя свят. Лагерите им блестяха ярко в нощното небе, но те бяха твърде далеч, за да може Кланът на бизона да чуе песните им.
Бащата на Тал положи ръце върху раменете му и заговори пред всички събрали се. Тал щеше да е следващият водач. Старецът уморено призна, че времето му скоро ще настъпи. След като ритуалът по оплакването на Наго завърши, Тал трябваше да отиде до най-високата точка на земята, за да бъде достатъчно близо до предците им и за да чуе техните заклинания.
Дъждът продължи да вали и скоро варовиковата купа на майка му, наполовина пълна с неизползвания лек, започна да прелива.
Не се боеше да се катери.
Стъпваше сигурно и макар че скалите бяха мокри от дъжда, напредваше добре. Преди години бе научил един номер при катерене от един от старите и беше увил широките си кожени обувки с кожени ремъци, за да са здраво закрепени за краката му.