Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Стреснатият натрапник погледна през рамо към специализанта — висок и мускулест, размахващ чук, заплашителна, но същевременно и доста комична гледка, тъй като Пиер гледаше уплашено като заклещен в ъгъла заек.
Мъжът бавно се изправи. Имаше дебели, яки ръце и поддържана прошарена брада. Шокът от неочакваната среща бързо се стопи, за да бъде заместен от ледена физиономия.
Пиер успя да види по-добре пръснатите по пода на пещерата неща — плетеница жици, детонатори, батерии и жълто-кафяви калъпи. Беше виждал подобни неща и преди, в мините на Сиера Леоне.
— Това са експлозиви! — извика той. — Кой си ти, по дяволите?
Мъжът не отговори.
Сведе посивяващата си глава, сякаш кимаше учтиво, хвърли се напред и улучи Пиер право в гърдите, като го отхвърли на стената върху човека птица, който си стоеше с отворената човка и нелепия си пенис.
Пиер понечи да замахне отбранително с чука, опитвайки се да отблъсне юмруците и пръстите, които бъхтеха всичките му най-чувствителни области — слабините, очите, врата. Мъжът се опитваше да му причини колкото се може повече болка и да го обездвижи максимално.
Ударите на чука не забавяха нападателя, тъй като човечността на Пиер не му позволяваше да го цапардоса в главата. Вместо това налагаше раменете и гърба, но това не беше достатъчно — противникът продължаваше да го притиска.
После нападателят нанесе силен удар в гърлото на Пиер, който му причини неимоверна болка и го хвърли в паника. Той се закашля и задави и за първи път през живота си помисли, че може и да умре. В отчаянието си замахна с чука още веднъж с все сили, като този път се прицели в темето на мъжа.
В лагера имаше трима мъже с ловни пушки и карабини. Претърсваха като обезумели каравана след каравана, подобно на глутница подивели кучета, нахълтваха във всяка кабина и когато попадаха на някоя заета, измъкваха уплашените студенти навън.
Елизабет Кутар чу суматохата и излезе сама. Видя да водят един от студентите с опряно в гърба дуло.
Елизабет хукна към манастира, като тромаво се опитваше да измъкне телефона от джоба си, бялата й опашка се мяташе над раменете й.
Успя да стигне до плевнята.
Пиер имаше само миг да се справи с ужасната гледка на лежащия в краката му мъж. Непознатият издаваше гърлени звуци и от раната на главата му бликаше кръв, която се разтичаше във всички посоки и създаваше впечатление, че мъжът е надянал червено кепе.
После Пиер изпита най-ужасната болка в живота си, светкавичен удар в бъбрека, който го остави без дъх и не му позволи дори да изкрещи.
Четиримата студенти се бяха скупчили до Елизабет Кутар в бараката. Джеръми лежеше неподвижен на пода. Мари от Бретан, единственото момиче от студентите, се тресеше неудържимо и Кутар отиде да я прегърне, без да обръща внимание на мъжа, който беше насочил заплашително оръжие към тях.
— Какво искате? — остро, почти без страх попита Кутар. — Джеръми се нуждае от лекарска помощ. Не виждате ли?
Онзи с пушката явно командваше. Не й обърна внимание и извика на тримата студенти да седнат на пода. Те смирено се подчиниха, а той отново насочи двуцевката си към тях, готов за стрелба. После кимна към жените.
Двамата му другари грубо измъкнаха жените навън, крещейки като подлудени надзиратели:
— Мърдай! Мърдай! По-живо!
При студеното лагерно огнище Кутар и Мари бяха разделени една от друга и поведени към различни каравани.
Възрастният мъж с ножа гледаше как Пиер кърви до смърт на студения твърд под на десетата зала.
Боне познаваше изкуството на убиването. Дълго острие през бъбрека, прекъсващо бъбречната артерия. Жертвата рухваше и умираше бързо от вътрешен кръвоизлив. Прерязването на сънната артерия бе твърде мърлява работа за вкуса му.
Беше останал без дъх от тичането през пещерата, пълзенето в прохода и убиването. Коленете му бяха ожулени, бедрата го боляха. Наведе се да избърше ножа в ризата на Пиер и сърцето му заби малко по-бавно. После насочи вниманието си към поваления си другар, обърна го и се опита да го свести.
— Събуди се! — заповяда му. — Ставай, по дяволите! Само ти можеш се оправиш с проклетите заряди!
Погледна към плетеницата жици и експлозивите и поклати глава. Нямаше представа как да ги свърже, останалите също не знаеха. Нямаше време да вика друг. Не му оставаше друго, освен да се разпсува люто и да закрещи по уоки-токито си.
Отговори му само статичен шум; със закъснение си припомни, че е дълбоко в скалите, и изруга още веднъж.