Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
На прага стояха Жан и Абелар, и малката каменна къща изведнъж се претъпка.
— Тревожех се за теб — рече Абелар.
— А би трябвало да се тревожим за душите си — остро отвърна Бернар. — Дяволът ни навести снощи. Да не би да се съмняваш в това?
— Не мисля за нищо друго и съм сигурен, че всички ние сме размишлявали върху случилото се. Но Дяволът?
— Че кой друг?
— Бог, може би.
Бернар размаха така диво ръце, сякаш се опитваше да ги откъсне от тялото си.
— Бог не беше с нас снощи! Бог не иска децата му да страдат по такива начини.
— Ами аз не страдах — заяви Жан. — Тъкмо обратното. Намирам изживяното за… просветляващо.
— Правичката да си кажа, аз също не страдах, братко — обади се Бартомио.
— Нито пък аз — допълни Абелар. — Може би имаше някои моменти, които биха могли да се нарекат тревожни, но като цяло бих казал, че бе изумително.
— Чудно ми е дали сме изживели едно и също? — извика Бернар. — Кажете ми какво стана с вас и аз също ще ви кажа.
Бернар винаги бе разчитал на молитвата да подсили делата му. Беше го правил още откакто реши да изостави удобния си живот и да се посвети на цистерцианците от Клерво. Сега също разчиташе на това.
След следобеда, прекаран в изтощителен и напрегнат спор, Бернар страстно се отдаде на молитва по време на вечерня в ехтящата каменна църква и откри за себе си отговора в Псалм 139.
Eripe me, Domine, ab homine malo,
a viro iniquo eripe me:
Qui cogitaverunt iniquitates in corde,
tota die constituiebant praelia.
Acuerunt linguas suas sicut serpentis;
venenum aspidam sub labiis eorum.
Избави ме, Господи, от зъл човек,
запази ме от потисник:
те мислят зло в сърце си,
всеки ден се опълчват за бой;
изострят езика си като змия;
под устата им е аспидна отрова.
Custody me, domine, de manu peccatoris;
et ab hominibus iniquis eripe me.
Qui cogitaverunt supplantare gressus meos:
absconderunt superbi laqueum mihi.
Etfines extenderunt in laqueum;
Juxta iter scandalum posuerunt mihi.
Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца;
запази ме от потисниците,
които са намислили да поклатят стъпките ми.
Горделивите заложиха клопки за мене и примки,
простряха мрежа по пътя,
нагласиха клопки за мене.
Всеки път, когато от устните му се отронваха думите „нечестивец“, „потисник“ и „зло“, той поглеждаше към Абелар, Жан и да, дори към собствения си брат, скупчени като заговорници на съседната скамейка, защото не можеше да помири техните възгледи със своите.
И със същата увереност, която му казваше, че Христос е негов спасител, той разбра, че е прав, а те грешат.
Разбра също, че трябва да напусне Руак, защото те заявиха какви са намеренията им. Възнамеряваха отново да пият от отварата, която те така възхваляваха, а той смяташе за дяволско вариво.
На следващата сутрин потегли. За негова безопасност и за да не бъде сам, Бартомио успя да го убеди да вземе двама млади монаси, които да го съпроводят по дългия път обратно към Клерво. Единият беше Мишел, помощникът на Жан, който беше забелязал остатъците от чая и бе започнал да досажда на учителя си с въпроси. По-добре беше да го отпратят за известно време, докато му мине любопитството.
Бернар и Бартомио се прегърнаха, макар че прегръдката на Бартомио бе по-силна.
— Няма ли да размислиш? — попита той.
— Ти няма ли да размислиш да не пиеш повече от това покварено вариво? — отвърна с въпрос Бернар.
— Няма — категорично заяви Бартомио. — Вярвам, че това е дар. От Бога.
— Няма да повтарям доводите си, братко. Ще кажа само, че заминавам, и дано Бог се смили над душата ти.
Сръчка с пети кафявата си кобила в хълбоците и бавно потегли.
Абелар го чакаше при манастирската порта.
— Ще ми липсваш, Бернар — подвикна той на ездача.
Бернар погледна надолу към него и благоволи да му отговори.
— Признавам, че ти също ще ми липсваш. Или по-скоро ще ми липсва Абелар, когото познавах, а не онзи, когото видях преди две вечери.