Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Колкото до Сара, дори да беше кроил някакви планове да започне отново с нея, вече се бе отказал, беше ги забравил или пък изобщо не ги бе имал. Не можеше да си спомни кое точно.
Тя се беше отдръпнала, за да му даде пространство, и не го насилваше да се справи със загубата си. Колкото повече се затваряше той, толкова повече тя се оживяваше, щураше се наоколо, безпокоеше се с Джеръми и Пиер за здравето и състоянието му. Имаше известна представа за клиничната депресия.
На времето той я беше докарал до такава.
Есенната вечер бе студена и караше хората да се присламчат към огъня по същия начин, по който са го правели и праисторическите им предшественици. Люк сметна за необходимо да се обърне за последен път към групата, макар никак да не му беше до речи.
Благодари им за неуморната им работа и изреди машинално списъка на постигнатото. Бяха картографирали точно целия комплекс от първата до десетата зала. Бяха фотографирали всеки квадратен сантиметър. Разполагаха с първата радиовъглеродна дата от очертанието на един от бизоните и тя потвърждаваше предположението, че изображенията са създадени преди трийсет хиляди години. Бяха започнали да разбират геологичните сили, довели до образуването на пещерата. Бяха направили сондажи в Зала 1 и Зала 10. В Зала 1 бяха открили следи от огнище, множество кости на северен елен и свидетелства за дълго обитаване край входа на пещерата. В Зала 10 намериха още ориняшки оръдия и кремъчни остриета, великолепната статуетка от слонова кост и най-важното — част от пръст на човешко дете. Макар това да бе единствената човешка кост, която бяха изкопали, находката беше истинско чудо и щеше да бъде анализирана през зимата. Не каза нищо за събирането на растенията и за експериментите в кухнята. Засега не бе нужно да научават за тези странични занимания.
Накрая напомни на всички, че това не е краят, а началото. Вече бяха налице средствата за още три сезона и щяха да се срещнат отново напролет и да сравнят резултатите, до които бяха стигнали дотогава. Предположи, че ще се събират при пещерата Руак и след години, когато са стари и побелели, при което Крейг Морисън изграчи с шотландския си акцент, че някои вече са стари и побелели, благодаря!
После Люк вдигна чаша в памет на Зви Алон и Юг Пино и помоли всички да внимават по пътя към дома.
Екипът продължи да пие и бъбри до късно вечерта, но Люк се оттегли в караваната си. Сара търсеше повод да иде при него. Провери имейла си и го намери.
— Здрасти — нежно подхвърли тя, когато отвори вратата. — Нещо против малко компания?
— Разбира се, заповядай.
Фенерът вътре едва мъждукаше. Люк не четеше, нито пиеше. Като че ли просто седеше и се взираше в нищото.
— Наистина се безпокоя за теб — рече тя. — Всички се безпокоим.
— Добре съм.
— Не, не си добре. Може би няма да е зле да се видиш с някой специалист, когато се върнеш в Бордо?
— Какво, с психиатър ли? Шегуваш се.
— Не се шегувам. Много неща ти се струпаха.
— Казах, че съм добре! — повиши тон той. Но после видя, че устата й потрепва, и продължи по-меко:
— Виж, щом се върна в университета и вляза в обичайния си ритъм, всичко ще стане точно като дъжда, както казват англичаните. Наистина. И благодаря за загрижеността.
Сара извади и двамата от неловкото положение с новината:
— Преди малко получих имейл от Фред Прентис, моя човек в „Плантадженетикс“. Готови са с анализа.
— И?
— Изглежда са доста развълнувани, но не иска да казва нищо по пощата — твърди, че имало проблеми с интелектуалната собственост и патентните права, които трябвало да се изяснят. Иска лично да идем в Кембридж.
— Кога?
— Предложи още в понеделник. Ще дойдеш ли с мен?
— Трябва да приключа разкопките.
— Пиер, Джеръми и останалите ще се справят. Мисля, че трябва да дойдеш. Ще ти се отрази добре.
Люк успя да се изкиска.
— Ако трябва да избирам между психиатър и пътуване до Англия, съгласен съм.
Вместо да заспи, Люк наруши собственото си правило и отиде за последен път в пещерата.
Привилегиите на ръководителя, помисли си той.
Докато се спускаше по стълбата в тъмното и миньорската му каска осветяваше отвесната скала, за миг си представи как Зви се подхлъзва и полита надолу към смъртта, но пропъди видението и продължи.